Кристиан Ваклинов – радетелят на теснолинейката
Кристиан Ваклинов от Пазарджик е човекът, който от любов превърна теснолинейката в своя житейска мисия. Преди десет години той получи прозвището „спасителят на теснолинейката“, след като успя да върне спрени влакове по линията Добринище – Якоруда. Днес той настоява да бъде наричан радетел, а не герой.
Любов от пръв поглед
Любовта на Кристиан към теснолинейката започва още в детството. През 1998 г., едва четиригодишен, вижда влакчето по пътя за Велинград. Гледката го запленява.
„Първите ми съзнателни спомени са раждането на брат ми и срещата с теснолинейката“, споделя той.
Първото му истинско пътуване е от Септември до Велинград през 2005 г., а през 2010 г. изминава целия маршрут до Добринище. Оттогава влакчето става негова страст и кауза.
От писмо до действие
През 2013 г., когато част от влаковете са спрени, Кристиан решава да действа. Пише три писма до институциите. След упорство и откази, влакът Добринище – Якоруда е възстановен.
„Не съм спасител. Просто човек, който не стои безучастно, когато вижда проблем“, казва той.
След това започва да брои пътници, да прави анализи, да предлага промени в разписанията – всичко с една цел: теснолинейката да бъде удобна, пълна и жива.
Кауза, която не остарява
Днес Ваклинов продължава да популяризира линията. Хората често му звънят с въпроса:
„Ало, теснолинейката ли е?“
и той с усмивка отговаря „Да“.
„Тя може и без мен, но аз без нея – не“, казва с вълнение. Дори през отпуската си пътува с влакчето всеки ден до Якоруда, „просто за удоволствието“.|
Теснолинейка Септември–Добринище – разписание и билети
Забравеното богатство
Според него държавата не развива теснолинейката като туристическа атракция.
„Това е световно признато съоръжение. Минава през уникална природа и свързва десетки курорти. А за държавата тя е просто транспортна линия“, казва той.
Тъжно му е, когато туристите чакат на гарата, а вместо влак идва автобус. „След толкова години усилия това боли“, признава Кристиан.
„Чавдар“ – машина на времето
Освен влаковете, Ваклинов има още една голяма любов – старите автобуси „Чавдар“. Заедно със свой приятел възстановява стар модел 11Г5.
„Купихме го през 2019 г., двайсетгодишен. Работихме две години по него. Не за бизнес – за идеята. За радостта“, споделя той.
Автобусът днес радва хора от всички поколения. Възрастните се усмихват носталгично, а децата го гледат като непозната машина от друго време.
„Най-голямата ми сбъдната мечта е да го карам и да чувам мотора му. Това е моята машина на времето“, казва Кристиан.