В християнската традиция четвъртият ден от Страстната седмица – Велики четвъртък, е възпоменание за Тайната вечеря. На тази вечеря Христос, като завещал на учениците си любов към всички хора, им казал, че един от тях ще го предаде. Апостолите попитали кой ще направи това. Юда също запитал, но Христос му отговорил толкова кротко, че другите не разбрали, че той е предателят. След вечерята Христос отишъл в Гетсиманската градина, където се молил до идването на предателя.
На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.
Велики четвъртък крие много символика. На този ден не се работи, а извършват много обреди, най-важният от който е боядисването на яйцата. Първото яйце, което се боядисва днес трябва да бъде червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което досега е стояло в къщата, за да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.
На Велики четвъртък се замесва тестото за великденския хляб. Той носи най-разнообразни названия по територията на цяла България – великденски кравай, богова пита, квасник, плетеница и други.
Великденският хляб се украсява с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.
У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така, както боядисаните в червено яйца – кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се слага също червено яйце.
