През последните години темата за защитата на населението при бедствия и извънредни ситуации все по-често се повдига в международен план. Докато много страни в Европа вече реновират старите си укрития и изграждат нови, България изглежда е изостанала сериозно в тази посока.
В тази статия разглеждаме какво реално съществува като инфраструктура за защита на населението у нас и дали страната ни е подготвена за какъвто и да било извънреден сценарий.
Какво представляват бункер-убежищата?
Убежищата са специализирани помещения, създадени с цел защита на населението при природни бедствия, химически аварии, техногенни инциденти и други критични ситуации. Те трябва да осигуряват защита чрез здрава конструкция, вентилационна система, наличност на вода и храна, санитарни условия и комуникационна връзка с външния свят.
В България такива укрития са изграждани основно в периода от 50-те до 80-те години, по времето на социалистическия режим. Тогава, под ръководството на държавата и под влиянието на Студената война, се изграждаха масово противоатомни и противохимически убежища, предназначени както за военна, така и за гражданска употреба. Във всяко по-голямо населено място – особено под болници, училища, административни сгради и жилищни блокове – са създавани бетонни бункери с идеята при извънредна ситуация населението да може да бъде евакуирано бързо и безопасно.
След края на комунизма и особено след 90-те години, голяма част от тези съоръжения бяха изоставени и забравени. Днес много от тях са обект на вандализъм, превърнати са в мазета, складове или подслони за бездомни хора, а други са напълно разрушени и опасни за влизане.
Какво е реалното състояние на бункерите в България?
Според експерти и различни публични източници:
- Над 90% от убежищата са изоставени, негодни или разрушени.
- Много от тях са превърнати в мазета, складове или са напълно недостъпни.
- Липсва централен публичен регистър с информация за разположението и състоянието на тези обекти.
- Повечето граждани не знаят къде да се подслонят при нужда, а местните власти нямат ясни планове за реакция.
В днешно време функциите на гражданската защита са формално включени в структурата на „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, но на практика няма работеща система за евакуация и подслоняване на населението при мащабен инцидент.
Какво правят другите държави?
В страни като Швейцария, Финландия и Израел, гражданската защита е приоритет. Там:
- Всеки гражданин има гарантирано място в убежище.
- Новото строителство задължително включва защитни помещения.
- Провеждат се редовни учения и информиране на населението.
В съседни страни като Полша и Литва вече се възстановяват стари укрития и се създават планове за действие при кризи. България към момента няма подобна стратегия.
Готова ли е България за извънредни ситуации?
Фактите говорят ясно: България не е подготвена. Нито в случай на мащабно природно бедствие, нито при тежка индустриална авария, държавата няма механизъм за масова евакуация, укритие и информираност на населението. Това е системен пропуск, който не може да бъде компенсиран в последния момент.
Какво трябва да се направи?
- Изготвяне на национален регистър на убежищата, достъпен за гражданите.
- Реновиране и обозначаване на съществуващите бункери.
- Законодателна промяна – новото строителство да включва минимални защитни изисквания.
- Провеждане на обществено информиране и учения.
Темата за бункер-убежищата не бива да бъде подценявана. Тя не е въпрос само на миналото или на военна история, а на настояща и бъдеща готовност. Съвременната сигурност не се постига само чрез дипломация и международни партньорства, а и чрез реална подготовка за извънредни ситуации. България днес няма ефективна система за защита на своите граждани, а това е сериозен дефицит на държавно ниво.
Настоящият момент е подходящ за открит обществен дебат – какво имаме, какво липсва и какво трябва да се направи. Институциите дължат отговор, а обществото – информираност и ангажираност. Защото сигурността започва с подготовка, а не с обещания.