Смисълът на празника
На 6 август православната църква отбелязва Преображение Господне – един от най-старите християнски празници, чието начало се свързва с първите векове на християнството. Денят напомня за явяването на Христос в небесна слава пред апостолите Петър, Йоан и Яков.
Евангелското събитие
Иисус Христос често говорил с учениците си за предстоящите страдания, отхвърлянето от първосвещениците и възкресението на третия ден. За да укрепи вярата им, Той ги завел на Таворската планина, където се преобразил пред тях – лицето Му засияло като слънце, а дрехите Му станали бели като сняг.
Пред тях се явили Мойсей и Илия – свидетелство, че Христос е изпълнението на пророчествата.
Докато Петър предлагал да останат на мястото и да направят три сенника, светъл облак ги осенил и се чул глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте!“
Учениците паднали от страх, но Христос ги докоснал и им казал: „Не бойте се.“ На слизане от планината Той им забранил да говорят за видяното, докато не възкръсне.
Духовното значение за вярващите
Преображение Господне символизира божествената промяна, надеждата и обновлението на духа. Събитието има за цел да предпази апостолите от униние при бъдещите Христови страдания и да укрепи вярата им.
Народни вярвания и традиции
Според народните представи на този ден небето се отваря и откликва на най-съкровените желания. Смята се, че тогава природата се обръща от лятото към зимата.
Съществуват вярвания, че вода, в която са киснати сушени плодове, носи здраве, а който види „отворено небе“, ще получи всичко, което си пожелае.
Пост и благословия на гроздето
Вярващите се причестяват след петдневен пост, като в чест на празника се разрешава риба.
В храмовете се чете специална молитва за „освещаване на гроздето“ – първото за сезона, което след благословия се раздава на близки и съседи.