Испанецът, който изкачи „Еверест“ осем пъти… по стълбите: историята на рекордьора Кристиан Лопес
Кой е Кристиан Лопес
Кристиан Лопес е испански университетски преподавател, който има над 150 подобрени рекорда на „Гинес“.
Той тича на токчета, върви заднешком, балансира столове и дори планински велосипед на брадичката си.
Живее с диабет тип 1, но отказва да приема диагнозата като ограничение.
За него рекордите са начин да доказва – първо на себе си, после на света – че „невъзможно“ няма.
Детство, спорт и първите стъпки към рекордите
Кристиан израства много активно дете – постоянно навън, с футболна топка или тенис ракета в ръка.
Най-важният човек в живота му в онези години е дядо му, който му повтаря една фраза:
„Бъди смел, за да преодолееш всички предизвикателства.“
Тези думи остават с него и до днес.
Първият му рекорд идва през 2017 г.
Тогава той изкачва най-много стълби за един час в една от емблематичните сгради в Толедо – Ел Алкасар.
За 60 минути изкачва девететажната кула 41 пъти, слизайки с асансьор.
Преди това обикаля Европа и тренира в различни сгради, включително 60-етажни здания в Германия, Англия и Нидерландия.
Диабет тип 1 – диагноза или двигател
На 12 години Кристиан получава диагноза диабет тип 1.
Лекарите го съветват да избягва високоинтензивни спортове и да се насочи към по-леки активности като пилатес, плуване, статично колоездене.
Той обаче отказва да приеме това като присъда.
Записва се в клуб по лека атлетика и започва да тренира сериозно.
Покрива нормативите без проблем и така доказва, че хора с хронично заболяване могат да постигат големи неща, ако тренират и тялото, и ума си.
„Еверест“ по стълбите и най-тежкото изпитание
Едно от най-тежките му предизвикателства е изкачване и слизане по стълби цяла седмица.
Всеки ден тренира по около 14 часа, а в последния – 21 часа.
Общото натрупано изкачване се равнява на осем пъти височината на Еверест.
Умората е огромна, особено при диабет – болки в мускулите, изтощение, риск от опасно висока или твърде ниска кръвна захар.
Въпреки това Кристиан стига до финала.
Чувството накрая описва като „безкрайно удовлетворение“ – и от успеха, и от факта, че е дал всичко от себе си, независимо от резултата.
Подготовка за рекорд – от шест месеца до три години
За всеки рекорд стои дълъг и тежък процес.
Най-кратката му подготовка е шест месеца, а най-дългата – около три години.
Пример – рекордът за най-много „главички“ с футболна топка за един час.
За да го подобри, трябва да направи над 11 341 докосвания с глава.
Тренира повече от две години, а опитът му е излъчен на живо по спортна телевизия в Испания.
Как избира „странните“ рекорди
Кристиан внимателно следи базата данни на „Гинес“, в която има над 140 000 рекорда.
Търси по ключови думи: ходене назад, жонглиране, баланс, спринтове с препятствия и т.н.
Когато види дисциплина, която му допада, започва да тренира.
Често комбинира няколко умения – например да върви заднешком и едновременно да жонглира с три предмета.
Тичал е на 9-сантиметрови токчета, бягал е с превръзка на очите, носейки предмети на поднос.
За него това е начин да избяга от рутината и „да внесе малко контролирана лудост“ в ежедневието.
Университетски преподавател и мотивационен лектор
Освен рекордьор, Кристиан е и университетски преподавател по физическо възпитание и здраве.
Работи с хора с диабет тип 1 и 2, със затлъстяване, фибромиалгия и други състояния.
Изготвя индивидуални тренировъчни програми и им помага да живеят пълноценно въпреки диагнозите.
Занимава се и с мотивационни лекции – пред деца, младежи и възрастни.
Основното му послание:
не се сравнявайте с никого, вашият потенциал е уникален, тренирайте го всеки ден.
Тренировки, болка и „почивка“
Кристиан тренира шест дни в седмицата по 3–4 часа дневно.
Един ден запазва за активна почивка – разходки и време със семейството.
В тренировките комбинира сила, издръжливост, баланс и специфични умения –
примерно задържане на планинско колело на брадичката, за да укрепи мускулите на врата, нужни за рекорди с „главички“.
При диабет всеки опит е и логистично предизвикателство –
носи със себе си сокове, безалкохолни напитки, глюкоза.
Планира как да реагира при висока или ниска кръвна захар, защото в единия случай тялото прегрява, а в другия „остава без гориво“.
Вдъхновение от Европа и поглед към България
Един от най-силните му спомени е от Германия, в град Улм, където изкачва най-високата катедрала в света с над 700 стъпала.
Там за първи път усеща как непознати хора скандират името му и пеят за него.
„Чувствах се сякаш съм със семейството си“, признава той.
За България Кристиан знае, че има високи планини и красиви места за екстремни предизвикателства.
Особено го впечатлява Рилският манастир и архитектурата му.
Казва, че би се радвал да дойде и да постави рекорд у нас – и да опита истинско българско кисело мляко.
Мечти и послание към хората
Кристиан мечтае да продължава да изненадва сам себе си.
В момента тренира да ходи на ръце и да подобрява още трудни рекорди.
Започва от нулата и с постоянство стига до ниво, което сам не е вярвал, че е възможно.
Неговото послание е просто и директно:
-
правете това, което ви вълнува;
-
не живейте по чужди стандарти;
-
не слушайте хора, които ви казват, че „не можете“;
-
животът е твърде кратък, за да го прекарате в неща, които не ви носят радост.
Ако живеете с ентусиазъм и правите това, което кара сърцето ви да бие по-бързо,
тогава – казва Кристиан – животът има смисъл, а граници наистина няма.
