На 8 септември православната църква празнува Рождество на Пресвета Богородица, известно и като Малка Богородица. Това е един от 12-те най-големи християнски празници и отбелязва раждането на Света Дева Мария.
Родителите ѝ – Йоаким и Ана – били добри и щедри хора, но дълго време бездетни. Потънал в скръб, Йоаким се оттеглил в пустинята за 40 дни на строг пост и молитва. Ана също се молела горещо на Бога да я дари с рожба. Бог чул техните молби и ангел съобщил на Ана, че ще роди благословена дъщеря на име Мария.
Когато Мария станала на три години, родителите я завели в Йерусалимския храм. Там тя останала, посветена на служба към Бога и на помощ за всички самотни и изоставени хора. Света Богородица напуснала земния живот на 64 години – на 15 август, денят, познат като Голяма Богородица или Успение на Света Богородица.
Прочети още за празника днес
Символика и празнични традиции
Малка Богородица символизира закрилата на семейството, родилките и децата. На този ден жените носят дарове в църквата – ризи, кърпи, престилки и други предмети, които се поставят под иконата на Света Богородица, отрупана с цветя.
Обичаят включва и приготвянето на жито, което първо се благославя в църквата, а след това се раздава за здраве. Често се замесва и малка питка с мед, наречена „Богородична питка“, която се подарява на родилката.
Духовно и културно значение
Празникът е важен както духовно, така и културно. Той напомня за силната вяра на българите, за уважението към семейството и традициите. Чрез ритуалите и обичаите вярващите се свързват с хилядолетната православна история на страната.