RodnaVest.com

Художник нарисува портрет на Сияна върху скалите в Приморско

Стойко Гагъмов увековечи Сияна и Кирил Маричков върху скалите в Приморско

Скалите на пристанището в Приморско вече разказват история чрез новите рисунки на художника Стойко Гагъмов. Последните му творби са портретите на 12-годишната Сияна, загинала при тежка катастрофа, и на музиканта Кирил Маричков.

Гагъмов е известен с уникалните си рисунки върху гранит, които красят над 350 места у нас и в чужбина. В Приморско той използва скалите на плажа като живо платно вече 13 години. В галерията на открито могат да се видят генерали, певци, светци, композитори и други личности, оставили значима диря в историята.

Портретът на Сияна

Портретът на Сияна е посветен на децата, жертви на пътни инциденти. „Не очаквах толкова хора да ме помолят за нейната рисунка. Може би нейни съграждани решиха, че трябва да я нарисувам. Историята е тъжна, особено за България, но исках да откликна на желанието им“, споделя художникът.

Той е подбрал мястото внимателно, за да бъде подходящо за портрета. „Хубав камък избрах, да не е много блъскан от вълните. Хората го харесаха – минават, снимат се, оставят цветя и пухени мечета. Излъчването на детето е толкова лъчезарно, че просто заслужаваше да го нарисувам“, добавя Гагъмов.

Галерия в София открива изложба с рисунки на 12-годишната Сияна

Техника и издръжливост

През зимата вълните често заливат камъните, но творбите издържат 5–6 години, след което авторът ги реставрира. Най-голям приоритет за него са личности от българското възраждане, като най-трудно е било изрисуването на Свети Иван Рилски.

„Два-три пъти ме залеяха вълните, но изчаках. Този камък сякаш сам се обърна от морето, за да го нарисувам“, разказва той.

Други творби на открито

Сред многобройните лица на скалите са Вазов, Ботев, Левски, Преподобна Стойна, Вълчан Войвода, Моцарт, Чайковски, както и последната нестинарка от село Българи – баба Злата.

„Някои портрети правя за 4–5 часа, а някои с по-малка анатомия – за 3 часа. Но не бива да се бърза. Ако не направиш очите, портретът вече не е той“, заключава художникът.

„Добринищка нишка през времето“: Интервю с Христина Клечерова и нейната нова фотоизложба