Какво е Българското възраждане
Българското възраждане е период от XVIII до XIX век, в който българският народ преминава през духовно, културно и национално пробуждане. То поставя основите на стремежа към независимост и възстановяването на българската държавност.
Исторически предпоставки
След падането под османска власт в края на XIV век българите губят своята държавност, но съхраняват вярата и традициите си. През XVIII век настъпват промени – развитието на търговията, влиянието на европейските идеи и създаването на нови училища събуждат стремеж за просвета и свобода.
Ролята на Паисий Хилендарски
Началото на Възраждането често се свързва с делото на Паисий Хилендарски, който през 1762 г. пише „История славянобългарска“. С това произведение той призовава българите да не забравят своя произход и да се гордеят със своята история.
Просвета и култура
През XIX век започва масово изграждане на български училища и разпространение на книги на роден език. Книжовници, учители и будители работят за съхраняване на езика и националната идентичност. Така възрожденската култура се превръща в основа за съпротивата срещу чуждата власт.
Църковна и национална борба
Една от основните цели на възрожденците е създаването на независима българска църква. Борбата за самостоятелна духовна власт води до създаването на Българската екзархия през 1870 г., което е решаваща стъпка към националното освобождение.
Значение на Възраждането
Българското възраждане е епоха на съзряване и единение. То дава началото на организираната борба за свобода, която по-късно намира израз в дейността на личности като Васил Левски, Христо Ботев и Георги Раковски.
Заключение
Началото на Българското възраждане бележи възраждането на националното самосъзнание. Това е времето, в което българите отново започват да мечтаят и да се борят за независима държава.