Забраната за социални мрежи предизвика дебат
Идеята за ограничение на достъпа до социални мрежи за деца под 15 г., предложена за обществено обсъждане от министъра на образованието, предизвика широко обсъждане. Възможно ли е такава мярка да се приложи на практика и дали е правилният подход за защита на подрастващите?
Рискове от невъзможността за контрол
Асен Александров от Сдружението на директорите в средното образование обясни, че ако забраната не може да се контролира ефективно, тя е по-скоро вредна.
„Учим младото поколение, че законите могат да не се спазват. Това дава лош знак“, каза той.
Той направи паралел със забраните за алкохол и цигари на непълнолетни, които често не се спазват.
Образованието като ключова мярка
Александров подчерта, че училището трябва да учи децата как да използват дигиталните инструменти безопасно, а не да ги забранява.
„По-хубаво е децата да се научат да работят правилно. Забраната може лесно да бъде заобиколена“, добави той.
Технически ограничения и цифрова идентичност
Експертът по киберсигурност Спас Иванов поясни, че в момента технически контрол почти не е възможен, тъй като платформите разчитат на декларирана възраст.
Решение може да бъде въвеждането на европейски цифров портфейл за самоличност, който да гарантира възрастта на потребителя без разкриване на лични данни.
Иванов предупреди и за риска от създаване на „дигитални аутсайдери“. Той напомни, че бизнес моделът на социалните мрежи е фокусиран върху задържане на вниманието на потребителя колкото е възможно по-дълго.
Забрана срещу причините
Асен Александров коментира, че забраната е борба с последствията, а не с причините.
„Странно е възрастните да забраняват на децата нещо, което самите те правят постоянно. Ако родителите не контролират времето в социалните мрежи вкъщи, ефектът ще е слаб“, заключи той.
Образованието остава ключов инструмент за безопасно използване на дигиталните платформи.
Красимира Катинчарова: Борисов ще се върне като „спасител на нацията“