България е на 17-о място в света по депресия и тревожност според глобален доклад за психичното здраве. Данните показват, че през 2025 и 2026 г. около 5,1% от населението у нас се бори с подобни състояния.
По-високи нива се отчитат във Великобритания, Нидерландия и Украйна, което поставя темата за психичното здраве като все по-сериозен обществен проблем.
Какво стои зад статистиката
Според специалисти причините са комплексни и включват както социални, така и лични фактори. Психологът Александра Петрова посочва, че в България все още липсва култура на споделяне и търсене на помощ.
„Много хора задържат в себе си тревожността и напрежението. Това води до натрупване и задълбочаване на проблема“, обяснява тя.
Допълнително влияние оказват икономическата несигурност, стресът в ежедневието и усещането за липса на контрол.
Личната история зад диагнозата
Зад всяка статистика стоят реални хора. Надежда Петрова споделя, че тревожността ѝ е започнала след поредица от тежки житейски събития.
„Загубих близки хора, останах без работа и се изолирах. В един момент тревожността просто ме връхлетя“, разказва тя.
Истории като нейната показват колко бързо психичното състояние може да се промени при натрупване на стрес и загуби.
Бърнаутът като съвременен проблем
Все по-често срещан фактор е и бърнаутът на работното място.
„В крайната си фаза той води до изтощение, раздразнение и липса на концентрация“, казва Петрова.
Експертите подчертават, че липсата на баланс между работа и личен живот, както и липсата на ясна цел, могат да ускорят този процес.
Физиологични фактори и ролята на витамин D
Освен психо-социалните причини, значение имат и физиологични фактори. Един от тях е дефицитът на витамин D, който се среща често в България.
Витамин D участва в процеси, свързани с мозъчната функция и настроението. Ниските му нива могат да засилят усещането за умора, липса на мотивация и понижен тонус, което допълнително утежнява състояния като тревожност и депресия.
Особено през зимните месеци, когато излагането на слънце е ограничено, много хора изпитват спад в енергията и настроението. Това състояние често остава неразпознато или се приема за „нормално“.
Как да се справим
Специалистите са категорични, че най-важна е навременната реакция.
Физическата активност, контактът с близки хора и изграждането на здравословни навици играят ключова роля.
„Това трябва да бъде постоянен начин на живот, а не временно решение“, подчертава Петрова.
Надежда също открива своя път към справяне чрез подкрепата на близките и връщането към любими дейности.
„Най-важното беше да осъзная, че не съм сама“, казва тя.
Значението на подкрепата
Темата за психичното здраве постепенно излиза от зоната на табуто. Все повече хора споделят, търсят помощ и говорят открито за проблемите си.
Според специалистите именно това е първата и най-важна стъпка към справяне с депресията и тревожността.