Интервю на Криси и Креми от 8. „г“ клас с г-жа Блага Чобанова от ПГ „Яне Сандански“
Тя говори за математиката така, сякаш е жива.
За учениците – така, сякаш всеки може да бъде разбран.
А за грешките – като за нещо напълно естествено по пътя към разбирането.
Г-жа Блага Чобанова е фин и деликатен човек. Тя е от онези учители, които могат да превърнат едно „Не мога“ в „Ясно, разбрах го“.
С чувство за хумор, търпение и точност, които не се учат от учебник, тя доказва, че логиката и човечността могат спокойно да съществуват в едно и също уравнение. Разговаряхме с нея за математиката, учениците, търпението и за всичко онова, което не влиза в контролно, но остава за дълго.
За математиката и учениците
Трите думи, които ме описват най-добре са:
Търпелива. Любопитна. Непоправимо влюбена в логиката.
Любима мисъл / цитат е:
„Математиката е единственото място, където човек може да купи 60 дини и никой да не го погледне странно.“
Книга номер 1 за мен е:
Малкият принц – защото най-важните неща не се виждат нито с очи, нито с калкулатор.
Песен, която винаги ме кара да се усмихвам:
Queen – Don’t Stop Me Now – особено след успешно контролно. 😊
Мечтая за:
Свят, в който учениците казват: „Госпожо, може ли още една задача?“
Аз вярвам, че:
Няма „лоши“ ученици – има хора, на които още не е обяснено по правилния начин.
Коя тема от математиката според Вас е най-несправедливо подценявана?
Геометрията. Тя е като киното – ако имаш въображение, всичко оживява.
Има ли нещо в математиката, което лично Ви е затруднявало?
Да, да приема, че някои ученици искрено смятат, че 2x и x² са „почти едно и също“.
Къде в реалния живот използваме това, което учим в момента?
Навсякъде – от сметката в магазина до избора на „само още 5 минути“ сън сутрин.
Обичахте ли математиката като ученик?
Да. Тя беше единственият предмет, който не се влияеше от настроение.
Учителят извън класната стая
Каква сте Вие, когато звънецът удари за последния час?
Комбинация между математик и човек, който мечтае за кафе в абсолютна тишина.
Кое е нещото, което малко хора знаят за Вас?
Ще ви кажа, когато X стане известен. 😊
Как изглежда един Ваш „перфектен ден“ без училище?
Книга, музика, море и нито един човек, който да пита: „Това ще го има ли на контролното?“
Помните ли момента, в който решихте да станете учител?
Да, когато осъзнах, че ми харесва не само да знам, а и да помагам на другите да разберат.
Ако не бяхте учител по математика, какво щяхте да бъдете?
Детектив. И в двете професии търсиш грешките и истината.
За професията и вдъхновението
Кое Ви задържа в професията дори в трудните моменти?
Моментът, в който ученик каже: „Ааа, госпожо, разбрах го!“
Как печелите вниманието на клас, който не иска да слуша?
Като започна с: „Тази задача е много хубава.“ Работи учудващо добре.
Какво Ви изморява повече – математиката или хората?
Хората. Математиката поне има логика.
Кой ученически въпрос Ви е оставил без отговор?
„Госпожо, а ако нулата реши, че не иска да е нула?“
Строг учител ли сте или по-скоро разбиращ – и защо?
Строга към мързела, разбираща към усилието.
Промениха ли Ви учениците през годините?
Да – научиха ме, че търпението също може да бъде безкрайно.
Кой въпрос от ученик никога няма да забравите?
„Госпожо, математиката измислена ли е, или просто сме я открили?“
Ако трябва да опишете професията си с една дума, коя би била?
Безкрайност.
Снимка: Vox64.com
Чети още:
Виолета Вълкова от ПГ „Яне Сандански“ със стихове, публикувани от Съюза на българските писатели