Президентът наложи вето на промените в Закона за държавната собственост
Какви мотиви изложи Румен Радев Президентът Румен Радев наложи вето върху последните промени в Закона за държавната собственост и свързани закони.Според него те отслабват контрола върху държавното имущество, създават риск от злоупотреби и противоречат на Конституцията. Законът е приет на 31 юли 2025 г. от 51-вото Народно събрание и обединява два различни законопроекта, както и множество предложения между първо и второ четене. Формално целта е да се улесни реализирането на големи инвестиционни и стратегически проекти. Радев твърди, че това става за сметка на правата на гражданите и на задължението на държавата да управлява своето имущество в обществен интерес. Промените в сделките с държавно имущество Президентът критикува най-вече промените, които засягат: продажбата и замяната на имоти на Министерството на отбраната; продажбата на обособени части от предприятия в т.нар. „забранителен списък“; режима за учредяване на права върху държавни имоти за лечебни заведения; ускорените процедури за „обекти със стратегическа важност“. По думите му се премахват установени в закона гаранции, които досега са ограничавали еднолични или политически мотивирани решения при разпореждане с държавно имущество. Ролята на Министерството на отбраната С последните промени се отменят изрични правомощия на министъра на отбраната при продажба и замяна на имоти – частна държавна собственост, които са предоставени за управление на министерството. До сега: процедурите за разпореждане са минавали през министъра на отбраната и Министерския съвет; участието на министъра е гарантирало, че ще се прецени дали имотът действително е с отпаднало значение за отбраната. След промените: сделките ще се правят по общия ред – с решение на Министерския съвет и/или акт на областен управител; Министерството на отбраната се изважда като задължителен участник в процеса. Радев посочва, че това е проблем, защото именно Министерството на отбраната има експертизата и информацията за предназначението и нуждата от тези имоти. Изваждането му от процедурата прави „отказа“ на държавата от такива имоти непропорционален и потенциално опасен за националната сигурност. Приватизация и „забранителният списък“ Президентът критикува и промените в Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСПК). До сега: продажба на обособени части от търговски дружества с над 50% държавно участие, включени в „забранителния списък“, беше възможна само след решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет. След промените: това изискване отпада; органите, които упражняват правата на държавата в съответното дружество, получават широка инициатива да предлагат приватизация на обособени части; продажбите ще се извършват само чрез електронни търгове. Радев уточнява, че сам по себе си електронният търг е положителен – дава прозрачност и достъп до повече купувачи. Но: изваждането на тези сделки от досегашния строг режим; отсъствието на задължително решение на Народното събрание и Министерския съвет; намаляват политическата и институционалната отговорност и увеличават риска от злоупотреби.Според него това може да подкопае смисъла на „забранителния списък“ и да се използва за прикриване на политическа отговорност на управляващото мнозинство. Конституционният аргумент на президента Румен Радев припомня, че: Конституцията изисква държавните имоти да се управляват в интерес на гражданите и обществото; Министерският съвет е длъжен да организира стопанисването на държавното имущество като част от вътрешната политика. По тази причина оттеглянето на парламента и правителството от пряко участие в решенията за имоти и обособени части от дружества с държавно участие се оценява от него като „абдикация“ от конституционно установени задължения. Държавни имоти за лечебни заведения С промените се позволява Министерският съвет: да учредява възмездно ограничени вещни права (например право на строеж, право на ползване) върху имоти – публична и частна държавна собственост; в полза на държавни лечебни заведения; без търг и без конкурс. Президентът твърди, че: това противоречи на общия режим по Закона за държавната собственост; създава възможност търговски дружества (болници) да придобиват права върху публична държавна собственост без състезателна процедура и без достатъчна публичност; не е ясно дали тези права ще се използват само за медицинска дейност или може да се прикриват други търговски интереси. По тази причина Радев счита, че текстовете не са съобразени с принципа на правовата държава и могат да нарушат конституционните гаранции за защита на държавната собственост и свободната конкуренция. Ускорени процедури за „стратегически“ проекти С измененията в: Закона за насърчаване на инвестициите; Закона за опазване на околната среда; се въвеждат: съкратени срокове за произнасяне на администрацията; мълчаливо съгласие (ако органът не се произнесе навреме, смята се, че е „за“); ограничаване на съдебния контрол до една инстанция за определени дела; по-широко определение за „обект със стратегическа важност“. Радев подчертава, че принципно подкрепя ускорените процедури за важни обществени проекти, но само ако: има ясни, обективни критерии; се спазват изискванията за предвидимост, прозрачност и оправданост; не се ограничава необосновано правото на гражданите на съдебна защита. Той критикува, че: списъкът с обекти е твърде разнороден; се заменя съюзът „и“ с „или“, което разширява обхвата на проектите, които получават „специален режим“; не е ясно за кои точно актове и производства ще важат по-кратките срокове и мълчаливото съгласие. Опасения за ограничен съдебен контрол Особено критично президентът оценява: ограничаването на съдебния контрол само до една инстанция при спорове за обекти с национално значение или със стратегическа важност. По думите му: бързината не може да бъде за сметка на законността; гражданите и организациите трябва да имат реална възможност да оспорват решения, които засягат околната среда и публичния интерес. Допълнително, с разширеното определение за „обект със стратегическа важност“ Народното събрание ще може: за всеки конкретен случай да обявява даден обект за „стратегически“; така автоматично да задейства ускорени процедури и ограничен съдебен контрол. Според Радев това на практика позволява на парламента да навлиза едновременно в полето на изпълнителната и съдебната власт, което противоречи на принципа за разделение на властите.Той предупреждава, че така ускорените процедури могат да бъдат използвани не за реални приоритетни проекти, а за заобикаляне на установените правила в полза на конкретни интереси.
