Сава бил по произход от племето на готите и живял през III век, по времето на император Аврелиан (270-275 г.). Служил като висш военачалник в столицата Рим. Самата му титла стратилат означава „ръководител на войската“, сходна с днешната генерал. Сава бил деен християнин, помагал на християнската общност в Рим, стремял се да облекчава участта на преследваните, затваряни и измъчвани християни. Император Аврелиан в своето кратко управление се постарал да наложи на поданиците на империята почитта към Бога Слънце, важно божество в римската многобожна религия. Той се стремял да продължи религиозната политика на император Деций от преди две десетилетия и да даде на всички хора в империята, независимо дали са граждани или войници, от изток или запад, един бог, в който да вярват. Аврелиан следвал правилото „един бог, една империя“, който по-късно бил напълно възприет от Диоклетиан и налаган с голяма жестокост. Императорът научил, че стратилатът Сава е християнин. Самият Сава не криел своята вяра в Христос, макар да виждал, че всекидневно се засилвали гоненията срещу християните, те били преследвани, затваряни, избивани. Най-после било докладвано на императора и за стратилат Сава. Аврелиан се опитал да го убеди да принесе жертва на идолите и да избегне преследване и наказания. Сава обаче отхвърлил предложението да се отрече от вярата си в Иисус Христос. Според житието му той сам предал на императора воинските си отличия и оръжието, и заявил, че е готов да понесе всякакви наказания, но няма да се отрече от Христос. Тогава го предали на мъчители. Те го подложили на разни изтезания, които Сава мъжествено понесъл. Накрая го удавили в река Тибър. Седемдесет войници от частта на Сава, които наблюдавали изтезанията на военачалника си, също заявили, че са християни, и били незабавно убити.
