Rodna Vest

 Церемонията ще се състои на 4 март от 17.00 часа пред бюст-паметника на революционера при Съдебната палата в областния център. Тодор Александров е роден на 4 март в щипската махала Ново село. Той е член на Централния комитет и лидер на Вътрешната македонска революционна организация. Името му се свързва с подвизи и прояви на изключителна храброст. С четниците си революционерът превзема Кукуш и го предава на настъпващите български части. Тодор Александров е убит на 31 август 1924 година.

Малчуганите, пременени в цветовете на родния трибагреник и носии, представиха кратки сецни, свързани с българските бит и традиции. На символичното тържество присъства и зам.-кметът по образование, бизнес развитие, социална и здравна политика Боряна Шалявска. Всички реакции: 103103 6 споделяния Харесване Коментар Споделяне

Подробности от кмета на града Първан Дангов Продължава издирването на Ивана от Дупница. Вече девети ден няма следа от нея. От полицията не са дали подробности за това докъде са стигнали с търсенето, заяви пред NOVA кметът на града Първан Дангов. Той посочи, че последната активност на Ивана в TikTok e от деня на нейното изчезване. „Качени са много снимки и клипове, след което тази активност спира”, каза Дангов. „Твърде са противоречиви сведенията към настоящия момент”, коментира още той. И благодари на разследващите, на полицията и доброволците, тъй като са претърсили старателно града, крайградската зона, селата, областта. Според него е важно да се приеме насериозно и версията за отвличане.

Какви наказания ще понесат шофьорите и ще бъдат ли взети допълнителни мерки Над 560 са нарушенията, извършени в новия тунел „Железница” само за седмица. Те са засечени с камерите на „Пътна полиция”. Основните нарушения са свързани с превишение на скоростта, но има и други. Шофьор е засечен да кара назад в тунела. Пред властите обяснил, че причината е в навигацията му, която му казала да обърне посоката, обясни Георги Бучков от „Пътна полиция”. Други трима водачи си позволили да спрат в тунела.    

В рамките на деня в лечебното заведение в града са проплакали общо три новородени Бейби бум на високосния 29 февруари в болницата във Велико Търново. Родилка специално планирала раждане на вчерашния ден, а друга стана майка за 11-и път. Става въпрос за жена на 33 години. Всичките ѝ деца са от един мъж и родителите се грижат добре за тях, коментира Албена Василева, старша акушерка на родилното отделение.   „Няма нито едно дете, дадено в дом. Всички те посещават детска ясла или училище. На 33 години тя е и баба, тъй като най-голямото ѝ дете – на 17 години, вече има свое”, разказа Василева. Във вчерашния 29 февруари в болницата във Велико Търново са проплакали общо 3 новородени, а от началото на годината – над 140.

Това е традиция на повече от 10 години В навечерието сме на 3 март – националния празник на България. И тази година хиляди българи ще се качат на Шипка, за да преклонят глава пред героите на Освобождението. Очакват се и официални представители на държавата. Организацията за празника е изключително стриктна с цел опазване на обществения ред. В петък на пилон на Шипка беше издигнат националният трибагреник. „Това е традиция от повече от 10 години. Той е с размер 10 на 6 метра и е с 60 кв. метра обща площ“. Това каза директорът на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ Чавдар Ангелов. Той обясни, че височината на самия пилон е 22 метра. „Гледката е уникална. Паметникът е внушителен, а мястото е исторически важно за страната ни и това е причината стотици да се качват тук за националния празник“, посочи той.

Продължава кампанията в помощ на четириногите На 1 март кучета от приюта в Горни Богров бяха окичени с мартеници. Доброволците продължават кампанията „Стопли богровче“, чрез която се събират одеяла, креватчета и постелки за кучетата в единични клетки. Разходки се организират в събота и неделя от 10:00 часа, съобщават от приюта.

Пролетният символ ще остане цяла седмица Гигантска мартеница украсява днес едно от любимите места на българските алпинисти – скалите край гара Лакатник. Символичното й вграждане на внушителния каменен рид беше направено от спасителите на Планинската спасителна служба и е по инициатива на местното читалище. Българският пролетен символ тежи 70 кг, дълъг е 30 м. и е широк 4 м. „Поставянето на мартеницата е практическа половин спасителна операция“, каза Лъчезар, който ръководеше цялата акция. Организаторите споделиха, че този пускат мартеницата за седма поредна година и тя ще остане върху скалите цяла седмица. Снимка: Борис Кръстев 

Всяка година на датата 1 март българите се окичват с бяло-червени мартеници. За здраве, за радост и с предчувствие за края на зимата и настъпването на пролетта. Колко е древна тази българска традиция, едва ли някой може да каже. Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Според древните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух именно в съчетанието между белия и червения конец. Легенда от по-ново време свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров. Тези легенди са не една и две. Когато прабългарите стигнали до Дунавската равнина, били омагьосани от нейната красота. Те избрали това място, за да запалят езически огън. Вярвали, че около огъня бог Тангра избира тези, които ще бъдат под неговото покровителство. Започнал празник. Събрали се много хора. Донесли плодове и зеленчуци, животни. Блеенето на агнетата и мученето на телетата се разнасяло наоколо. Жените пекли хляб, а мъжете поддържали огъня и въртели на шишове големи парчета месо. Хляб и месо имало за всички. Пламъците на огъня се извисявали все по-високо и по-високо. Само ханът не бил весел. Нямал билката, която в изобилие растяла в родната му степ. По стар обичай нея трябвало да положи до жертвените дарове. Трябвало да благодари на Тангра за тази земя, както повелявал обичая на дедите му. Затова и бил опечален могъщият хан. Но изведнъж до него долетяло пъстро птиче и заговорило с човешки глас: „Не тъжи, велики хане. Аз имам бързи и силни криле. Летях с теб по целия път, за да ти помогна в трудна минута. Завържи на шийката ми бяло конче, аз ще полетя към Волга, при твоята сестра и ще предам поздрави от теб и твоята дружина.“ Ханът завързал бяло конче на шийката на чудната птичка, тя полетяла към небето и скоро се скрила от погледа му. Минало време и птичката се върнала: „Ликувай, велики хане! Развържи бялото конче и вземи стръкчето билка. Ще намериш и червено конче – поздрав от твоята сестра и роднините ти“. Ханът взел стръкчето билка и го поднесъл в дар. А белия и червения конец запазил, вярвайки, че те ще му донесат здраве и щастие. От по-ново време е друга приказка за Баба Марта. Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята ѝ носели едно име — Сечко. Само че единият наричали малък, а другия — голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и градинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките. Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе. „Не извеждай, булка, на паша рано е! Скоро Сечко си отиде. Кърпикожусите цъфтят сега, снахо. Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!“, думал ѝ свекърът. „Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи“, казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината. Дочула Марта тези думи и тежка мъка ѝ домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена ѝ думат! Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината. Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна „Баба Марта“ и да носи само добрини на хората. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана „лошотия“, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от „лошотията“, най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се поставят под камък. Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата. Освен в България, мартеници се носят и в няколко други държави на Балканския полуостров. В Северна Македония мартеницата се казва „мартинка“ и честването на традицията напълно се припокрива с това в югозападните части на България. В Румъния мартениците са наричани „мърцишор“ и се връзват около китките само на жени и деца, а ако се подари на мъж, той трябва да я носи в джоба си, за да не се вижда. Северните ни съседи свързват обичая с началото на земеделската година. Молдова е друга страна, в която традицията е широко разпространена. Подобно на румънските си съседи, молдовците наричат бяло-червения конец „мърцишор“. Според обичая момичетата подаряват мартеници на момчетата, които се носят до края на месеца и после се окачват на плодово дръвче. Ежегодният фестивал „Мърцишор“ се е превърнал в един от най-големите празници в Молдова. Обичаят прелива в общността на бесарабските българи и в Украйна, където традицията продължава. Гръцкото наименование за мартеница е „мартис“ и е разпространена предимно в северната част на страната. Носи се до края на месеца, а след това според традицията се оставя върху рози. Мартеницата може да се свали и при появата на първата лястовица. В Албания мартеницата се нарича „моняк“, като обичаите около нея наподобяват българските, тъй като предимно хората с български корени следват обичая. Същото важи и за Сърбия, където обичаят се практикува от хората с български етнически произход. Освен това на 1 март честваме паметта на преподобномъченица Евдокия Илиополска и на мъченица Антонина. Света Евдокия е родена в град Илиопол във Финикия (днес град Баалбек в Ливан) и живяла по времето на император Траян. На младини тя прекарвала живота си в грях и разврат, с красотата си съблазнявала много мъже да съгрешават с нея и натрупала много пари. Но Божията милост не