В играта „6 от 49“ на Тото 2 има нов милионер. В тираж 102 игралият печели 3 269 864 лв. От Спортния тотализатор не посочиха от къде е печелившият и какъв фиш е пуснал. Числата, донесли милионите, са 5, 9, 23, 28, 34, 43. За следващия тираж джакпотът е 2 150 000. Стана ясно, че днес има милионер и в тиража на „6 от 42“.
Честити, споделени и благословени празнични дни! Рождество Христово е празникът на новото начало, на надеждата и светлото. Нека във всеки дом дните бъдат изпълнени със здраве, благодат и радост. Вярвам, че взаимността и уважението, вярата и вдъхновението ще доведат до много по-добри дела! Нека в нашата община посрещнем много благи вести, за да продължим развитието. Да бъдем единни и съзидателни! Щастлива Коледа, уважаеми жители на община Петрич!
Какви диви животни може да срещнем? В най-девствената част на Родопите, под бялата алпийска шапка на връх Баташки снежник, гъстите гори са съхранили приказен свят с уникална за страната мозайка от диви животни. На 1500 метра надморско равнище студът е сковал всичко наоколо. Една по една в мъглата се показват любопитни муцуни. Десетки сърни изпълват поляната в приказен танц в оглушителната планинска тишина. За да разберем тайната на тази вълшебна идилия, поемаме към сърцето на Родопите с хората, които са я съхранили и продължават да я пазят от недоброжелатели. Пламен Джиханов от ловното стопанство „Борово” ни води към местността „Балабанлии”, където дивечовъдите се грижат сърните и елените да имат достатъчно храна в студените зимни дни. Животните като че ли следват някаква йерархия. Първо се показват сърните. След това излизат младите елени, наречени „шилари” заради специфичната форма на рогата – без разклонения, наподобяващи шило. Накрая е ред на най-големите – величествени благородни елени. Малцина получават шанс да видят дивия свят толкова отблизо. Крехкият баланс тук се поддържа със строго ограничено човешко присъствие. „Това се прави с много труд. Искат се години, за да свикне дивото животно да го виждате през деня. Аз живея в гората. С дивеча ставам, с дивеча лягам”, сподели Сабайдин Амзов, началник на лова в ДЛС „Борово”. Благодарение на Сабайдин и хората му благородните елени в района са над 150, сърните – над 260, дивите кози – около 130. Грубото преброяване показва още поне 10 мечки, над 70 муфлона и 190 глухара. Ловните стопанства от този тип постоянно се грижат за това биоразнообразие. Дивечовъдите изследват популацията, а ловните надзиратели пазят животните от бракониерски набези. Ловът е строго контролиран и подчинен на една единствена цел – да се поддържа правилния баланс между видовете.
Украшения от детството на поколения българи изживяват своя ренесанс Ръчно изработване на стъклени елхови играчки се извършва от десетилетия в Добрич. И въпреки инвазията на фабрични и пластмасови вносни украшения, тези от детството на поколения българи изживяват своя ренесанс. Преди години Мирослав и Марияна Димитрови решават да оставят уредения си живот в чужбина и да се върнат в родината, за да съхранят семейния бизнес и да правят стъклени коледни играчки. В семейната работилница работи и най-старият майстор стъклодухач у нас – Василка Мирчева, която съхранява тайните на занаята вече 67 години. За две години те успяват да удвоят персонала си и вече работят целогодишно. Възстановяват всички стари модели, но разработват и нови. Така палитрата им от изделия набъбва до 50. „Това не е просто занаят, а изкуство. Имаме нови работници и се надявам, че работата им харесва”, споделя Мирослав. Едно от новите попълнения е Румяна Господинова, която се докосва до стъклото за първи път преди около 10 месеца. Днес издухва най-сложните фигури и е автор на една от новите играчки в асортимента – лисичето. „Преди гледах клипове и ми беше много интересно. Трудно е, но с желание всичко се постига”, разказа тя. Сред най-сложните за декориране са играчките с рисунки.
Трапезарията в манастира на сестрите францисканки в Раковски се е превърнала в малка коледна работилница Трапезарията в манастира на сестрите францисканки в Раковски се е превърнала в малка коледна работилница. 8-годишната Катрин е едно от 20-те деца, които с любов и много старание оцветяват и декорират различни фигурки, изработени от гипс, восък и полимерна глина. Всяка играчка, изработена от детските ръце, е свързана с библейския сюжет за раждането на младенеца. Повечето от героите са им познати от притчата за Витлеемската пещера. Красивите коледни украшения децата изработват за благотворителния базар. Средствата, които ще съберат от продажбата им, ще дарят на свой връстник, който се нуждае от лечение в чужбина. Предстои му присаждане на стволови клетки. „Става въпрос за подпомагане на едно момче от нашата енория, което е в 4 клас. Децата подготвят и концерт за неговото лечение и операция”, коментира сестра Елка Станева от манастира „Света Елисавета“- Раковски. Така коледната работилница за децата се превръща в един голям урок не само по религия, но и за доброто. Децата от Раковски смятат, че ще успеят да съберат първоначалната вноска. Все още не е ясно колко точно ще струва операцията, тъй като семейството на момчето все още чака офертата от болницата, в която ще бъде извършена трансплантацията.
Юта и Хелмут Людвиг решават да се преместят в село Искра преди 2 години В дните около Коледа помагаме на хората в нужда, но и правим равносметка на решенията, които сме взели. Ден преди Бъдни вечер отиваме към карнобатския край, за да ви срещнем с едно немско семейство, което ще посрещне Коледа у нас не само сега, а до края на дните си. Такива са плановете на Юта и Хелмут Людвиг, които избраха България за свой дом. Двойката решава да се премести в село Искра преди 2 години. „Първо половин година търсихме къща. Всъщност колкото повече идвахме в това село, толкова повече се идентифицирахме с него и в крайна сметка останахме тук“, споделиха те. Хелмут и Юта идват със своето голямо семейство от кучета от старонемската порода Леонбергер. В Германия имали развъдник. Казват, че ако се влюбиш в тази порода повече не искаш да я смениш с друга и даже признават, че ги обичат почти колкото сина си Рене и внучката си Софи. И за тази Коледа Юта ще приготви щолен. „И при нас нощта на 24-и е важна, защото ходим на църква. Семейството се събира на 25-и, но тогава задължително имаме коледна пуйка. Ще опитаме обаче да направим трапезата като българската този път”, разказа Юта. Хелмут е категоричен че не би се върнал в Швайнфурт, защото в България живее без стрес. Това което им липсва освен децата, е възможността да говорят на български. Но Юта е убедена че някой ден ще научи езика. В навечерието на светлия християнски празник двамата си пожелават само здраве и спокойствие.
Вижте какво сподели кулинарът В деня преди Бъдни вечер за традициите на празника, ролята на дядо и разбира се, трапезата говори топ кулинарът Иван Звездев. „Жена ми не може да готви, но има желание. Влюбих се в нея въпреки това. При нас любовта ври и кипи”, сподели готвачът. Той сподели как е започнал да се занимава с кулинария. „Това е следствие на кариерата ми като цирков акробат, тъй като диетите бяха задължителни. Често гладувахме, за да свалим килограми. В 8 клас трябваше да бъда 28 килограма. Лятото пък продавах сладолед, в кухнята там имаше кебапчета, кюфтета, сирене по шопски. Много се впечатлих. И помолих собственика да вляза. Продаването на сладолед не беше за мен”, разказа Иван Звездев. И уточни, че у нас при готвенето се набляга на подправките, но когато готвим за деца е добре да не слагаме сол, защото тя е много вредна за бъбреците. Припомняме, че на 27.12 от 11.00ч може да се срещнете на живо с Иван Звездев на празника на младото червено вино в Сандански.
В дома на Красимир Димитров, който повече от 20 години създава иконостаси за църквите в Асеновград и България. Той не е сам в благородното начинание. Неговата дъщеря също помага в изработването на църковните символи и в същото време рисува икони. „Дъщеря ми завърши художествена гимназия, след това учи в художествената академия, специалност „Скулптура”. Много е зареждащо да работим заедно. Тя е много трудолюбива”, обясни Красимир. И допълни, че един иконостас се прави около година и половина.
Целта на организаторите е да осигурят дефибрилатори на ключови места в града Благотворителен турнир по футбол се провежда в Благоевград. Целта на организаторите е да осигурят дефибрилатори на ключови места в града. „Провежда се за пета година. Събираме средства за автоматични външни дефибрилатори. Тези устройства при сърдечен арест могат да спасят човешки живот. За това трябва да ги има там, където се провежда активен спорт”, обясни в ефира на „Събуди се” организаторът Кирил Вълчев.
Младежи обиколиха села в Северна България За поредна година каузата „Купи и дари“ обедни младежи от София, които вярват, че доброто все още съществува. Те събраха хранителни продукти от първа необходимост с помощта на дарители от цялата столица и тръгнаха на път в област Трънско, Врачанско и селцата около Брезник. 1400 торби с провизии намериха своите нови собственици в над 30 села. „Хората много ни се радват и се надяваме да продължим да помагаме на още и още възрастни”, сподели Виктория Игнатова, участник в инициативата. В едно от селата, което посещават младежите, има едва 5 жителя. „Много трудно се живее така, но няма начин. Децата са на работа. Обаждат ми се да питат яла ли съм, пила ли съм си лекарствата”, сподели възрастна жена. Традицията продължава за пета поредна година. В нея се включват не само учениците, но и техните родители, които насърчават децата да правят добро. Тази година раздаването премина в 2 дни от по 4 групи, всяка от които с по 1 бус и 1 кола. Младежите се надяват каузата да става все по-мащабна с всяка следваща година.
