България е представена на Световната седмица на научната франкофония, която се провежда от 30 октомври до 3 ноември в канадския град Квебек. Това е ежегоден форум, организиран от Университетската агенция на франкофонията (AUF). Най-голямата асоциация на университети в света, както е известна AUF, присъства в България от началото на 90-те години и има 11 члена сред най-престижните висши училища в страната. „Това са Софийският университет „Св. Кл. Охридски“, в чиито франкофонски център се помещава националното бюро на AUF, Техническият университет в София, който има факултет и програми,в които се преподава изцяло на френски език, Химикотехнологичният университет (ХТМУ), Медицинските университети в София и в Пловдив. Българската академия на науките също е член на AUF, както и университетите в Русе, Велико Търново и Военната академия „Г.С. Раковски“, научаваме от Петър Топарев, ръководител на националното бюро на Университетската агенция на франкофонията в България. Петър Топарев (в средата) на посещение във Военната академия „Г. С. Раковски“. Сътрудничеството на българските университети с останалите членове на AUF става на проектен принцип в областта на обучението и научните изследвания. Техни представители ще вземат участие и в работата на Световната седмица на научната франкофония в Квебек, която има 4 основни подпрограми – политическа, научна, свързана с младежта и междууниверситетското сътрудничество. България е една от 42-те страни, подписали манифеста на франкофонската научна дипломация, но страната ни тази година няма да бъде представена на ниво Министерство на образованието и науката – казва ни Петър Топарев: „За сметка на това имаме участие в научните конференции. Тематиката тази година е свързана основно с икономически теми и преподавателят от Нов български университет доц. Юлиана Хаджичонева ще изнесе доклад в рамките на този научен форум. Това много добре съвпада с факта, че през 2024 г. НБУ ще бъде домакин на Световния конгрес на икономистите франкофони – доц. Хаджичонева ще има възможност да запознае колегите си с това голямо събитие, което предстои за франкофонията в България. Останалите университети и техните преподаватели и изследователи ще участват в рамките на онлайн панелите и ателиетата, т.е. те няма да са на място в Квебек, но ще могат да проследяват и да се включват в работата на различните панели.“ Алея на франкофонията пред сградата на НБУ в София Това е третото издание на научния форум, но българските учени традиционно участват в сериозни международни научни проекти, в които работният език е френски. „Тези традиции са с доста дълбоки корени още от Възраждането – пояснява Петър Топарев. – След Освобождението има много студенти, които учат във Франция, връщат се в България, стават преподаватели и водещи изследователи и пионери в различни области, които развиват на базата на френския опит. Това продължава и след 1944 г. доколкото много добрата система езиково обучение в средното образование, която България има, а именно езиковите гимназии, е изградена на базата на френския опит. Така че традицията на френския в образованието ни – средно и висше, присъства наистина от много години в България и позволява на учените да се включват в по-широки екипи и да участват в по-мащабни проекти, включително и тези на Европейските университети.“ Ръководителят на националното бюро на AUF в България обръща внимание на трудността, която срещат учените при работата на език, различен от английски, заради парадигмата на оценка на научните изследвания и остойностяване на научния труд, която е свързана изцяло с публикации, цитирания и присъствие в различни бази данни на английски език. Но все пак интерес към научна работа на френски сред българските студенти и учени има: „Традицията, за която говорим продължава все още да същества в рамките на франкофонските програми в българските университети – споменах за тази в Техническия, но такива имат в Химикотехнологическия, свързани с инженерството, политически науки в НБУ, икономика и стопанско управление в Стопанския факултет на СУ, разбира се филологическите специалности в различните университети. Тези програми успяват да създадат млади учени франкофони, които след това стават част от екипите, и техните разработки. Но като цяло научната продукция на френски намалява“ – казва в заключение Петър Топарев.
