Гайдата – символ на българската традиция
Гайдата е един от най-разпознаваемите и обичани музикални инструменти у нас. Тя има водещо място във фолклорните обреди – сватби, нестинарство, празнични ритуали – и е неизменен съпровод на хора, песни, както и основен инструмент в солови и ансамблови изпълнения.
Античният град Хераклея Синтика е номиниран в кампанията „Чудо на България за последните 15 години“
Предаване на знанията и традицията
Уменията за свирене на гайда традиционно се предават в семейството и общността – чрез наблюдение, слух и практика. Днес приемствеността се запазва благодарение на специализирани школи към читалища, музикални училища и университети.
Изработването на гайдата, превърнало се в самостоятелен занаят, изисква дългогодишно овладяване на специфични техники, които продължават да се предават от майстор на ученик.
Националната номинация на България
България кандидатства пред ЮНЕСКО през 2024 г. чрез Министерството на културата. Номинацията е подготвена от експертния екип:
-
доц. д-р Ангел Янков
-
Таня Марева
-
доц. д-р Наталия Рашкова
с административната подкрепа на Регионален исторически музей – Смолян.
Успехът е резултат и от активното участие на над 120 гайдари и гайдарски състави, както и подкрепата на общини, читалища и училища, в които се преподава свирене на гайда.
Хераклея Синтика стана сцена на проекта „Акустиката на България“ на Стефан Вълдобрев
Пътят към Представителния списък на ЮНЕСКО
Оценителната комисия на ЮНЕСКО е дала положително становище: елементът напълно отговаря на критериите за вписване в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството.
Окончателното решение ще бъде взето от Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО по време на сесията в Ню Делхи, Индия, в периода 8–13 декември 2025 г.
В оценката се подчертава приносът на българските гайдарски общности и майстори, както и добрата подготовка на номинационния файл.