Христо Ботев (1848–1876) е български поет и революционер, който вдъхновява народа чрез своите стихове и героична борба за освобождение. Той остава символ на патриотизма и националното единство.
Георги Раковски (1821–1867) е български революционер и идеолог, който организира чети и революционни мрежи. Неговата работа подготвя народа за борба и вдъхновява следващите революционери като Васил Левски.
Васил Левски (1837–1873) е Апостолът на българската свобода, който организира революционни комитети и вдъхновява народа за борба срещу османската власт. Неговата саможертва и идеи остават трайно наследство за националното освобождение.
Българското възраждане започва през XVIII век като период на духовно и културно пробуждане. С „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски народът възвръща своето самосъзнание и се подготвя за бъдещата борба за независимост.
Паисий Хилендарски е авторът на „История славянобългарска“ и първият будител на Българското възраждане. Неговото дело пробужда националното самосъзнание и вдъхновява българите да пазят езика, историята и културната си идентичност.
Император Никифор I (802–811) е византийски владетел, известен с финансовите си реформи и опита си да подчини България. Управлението му завършва трагично с разгрома и смъртта му при Върбишкия проход – едно от най-знаковите събития в българо-византийските войни.
Битката при Върбишкия проход през 811 г. е едно от най-славните събития в българската история. Под ръководството на хан Крум българите разгромяват византийската армия, а император Никифор I загива, което утвърждава България като силна и независима държава.
Византийската империя е продължител на Римската империя и една от най-влиятелните държави в световната история. Тя съчетава римското наследство, християнската култура и силна военна традиция, като оставя трайни следи в развитието на Европа и Балканите.
Хан Крум управлява България в началото на IX век и остава в историята като велик военачалник и законодател. При него държавата укрепва териториално и политически, а въведените закони поставят основите на справедлив ред и обществена стабилност.
Цар Самуил управлява България в края на Първата българска държава и се изявява като изключителен военачалник и защитник на страната срещу Византия. Неговото управление символизира упоритостта и борбата за независимост на българската държава.