Новини

ГОРДОСТ ЗА СПОРТНО УЧИЛИЩЕ ГРАД САНДАНСКИ Стилиян Джоров (категория 74 кг) – ученик ХII клас в Спортно училище град Сандански, беше избран за най-добър български състезател в свободния стил по борба на завършилия международен турнир „Петко Сираков – Иван Илиев“ в град София. Той стана шампион. Браво! Продължавай все така!

Младежки център, Сандански – инвестиция в бъдещето и алтернатива на бездействието при младежите! Проектът, който има за цел да създаде съвременно и функционално пространство за младите хора, навлиза в следващия етап на изпълнение. Скоро Младежкият център, който се изгражда в сърцето на парк „Свети Врач“, ще предоставя на младите хора среда за развитие, социализация и активност. Изграждането на младежки център е не просто допълнение към инфраструктурата на общината, а стратегическа инвестиция в бъдещето. Той ще създаде по-добри условия за развитие на младите хора, насърчава тяхната активност и ангажираност и подобрява цялостното качество на живот в региона.

На 15.02.2025 г. около 14:10 часа на ул. „Цар Борис“ в гр. Петрич, лек автомобил „Опел Астра“ с 25-годишна водачка от гр. Петрич е блъснал внезапно изскочило на пътното платно 10-годишно момиче от гр. Петрич, което е пострадало с натъртване на ръката. На водачката на автомобила са направени проби с технически средства за употреба на алкохол и наркотични вещества, които са отрицателни. Източник: МВР Благоевград   

Очаква се над 15 000 туристи да посетят винарските изби в района на Петрич и Сандански през уикенда. Това каза за БТА Георги Кунчев, член на Управителния съвет на туристическата организация в региона – сдружение „Дестинация Сандански“. „Всяка винарска изба е поканила известен изпълнител, подготвила е програма с всякакви анимации. Всеки колега е работил креативно. Хубавото наблюдение е, че между винарските изби се оформя надпревара кой ще подготви по-атрактивна програма за гостите. Имайки предвид миналата година огромния поток от туристи, тази година се очаква още по-голям интерес. Много туристи ще дойдат в събота, за да посетят винарските изби, да разгледат забележителностите – Хераклея Синтика, музеите в Петрич и Сандански, без да остават да нощуват. Миналата година над 10-15 000 души са минали през избите за три дни, което е значително натоварване. Тази година очакваме още повече гости“, добави Георги Кунчев. Общо 15 винарни от селата Хърсово, Зорница, Плоски, Генерал Тодоров, Капатово и други, където традиционно се отглеждат лозя, ще посрещнат гости в дните от 14 до 16 февруари по случай празника на лозарите и винарите Свети Трифон Зарезан. Празничният ден ще започне с ритуален благослов и ще продължи с традиционното зарязване на лозята. Домакините предлагат на своите гости турове във винарните, дегустации на новите реколти, музикални и танцови програми на открито с фокус върху върху местното вино и храна.

Как се справят малките населени места без достъп до лекарства? Над 3220 аптеки работят в България, само 34 обаче са денонощните. Темата с достъпа до лекарства в по-малките населени места остава неразрешена от години – често заради икономически причини. В Монтанско, например, има и цели общини, в които няма никаква аптека. Подобна е ситуацията и в Благоевградско. Според последните данни на статистиката жителите на Монтанска област са над 114 000. Много от тях живеят в административния център – град Монтана. Сред предимствата им е големият избор на аптеки. Този избор обаче е валиден само денем. Нощем нито в града, нито в което и да е друго населено място в региона, има работеща аптека. Преди почти година Общинският съвет в Монтана прие отпускането на до 3000 лева на месец от общинския бюджет на аптека, която да работи с удължено работно време. В село Градево живеят 150 постоянни жители, предимно възрастни хора. Аптека нямат, най-близката е на 10 км – в град Симитли. Когато им трябват лекарства, разчитат на помощ от близки или от кмета. Кметът Николай Филимонов е наясно с проблема и е убеден, че поне частично той може да се реши. Фармацевтът Антония Николова имала идея да отвори аптека в друго по-голямо симитлийско село – Крупник, но се сблъскала с проблем заради липсата на кадри. Николова споделя още, че дори в големите градове заради липсата на кадри липсват денонощни аптеки. Издръжката им, от друга страна, също е икономически нерентабилна за собствениците.

Първият полярен астрономически проект на България вече е факт. От началото на годината главен асистент Ивайло Начев от Техническия университет в София се намира в Българската антарктическа база на остров Ливингстън. Целта на експедицията е да се осъществи радионалбюдение на Слънцето, като продължителността е 50 дни. Изследванията на Слънцето и слънчевата активност са изключително важни за хората и за биосферата на Земята.

Тя може да бъде видяна в Историческия музей в Петрич Откритата статуя от античния град Хераклея Синтика вече е реставрирана и се намира в Историческия музей в Петрич. Беше доказано, че статуята изобразява един от внуците на Октавиан Август, представен в образа на бог Хермес. „Статуята вече може да бъде видяна в нейния завършен и готов вид. Д-р Китан Китанов се занимаваше с реставрацията в продължение на цели четири месеца. От статуята трябваше да бъдат отстранени както повърхностни отлагания, така и вторични такива. По времето на реставрацията не бяха използвани химикали и излишно избелване, за да остане статуята в автентичния си вид”, коментира в ефира на „Събуди се” пиарът на Историческия музей в Петрич Магдалена Шимова. Тя обясни, че главата на втората открита статуя вече е реставрирана и върната към тялото, и изложена в Националния археологически институт – музей към БАН, като скоро ще бъде върната в Историческия музей в Петрич.

Домът е собственост на царски офицер, носил същото име Изрисуваха портрет на Васил Левски върху фасадата на къща в Монтанско село. Домът е собственост на царски офицер на име Васил. 9- годишният Константин с гордост разказва за Васил Левски и знае всяка негова казана мисъл. Той е едно от шестте деца в малкото село Пали Лула. „Гордея се с неговите постъпки, даже много. С това, че е направил тайни комитети за Освобождение на България и се е опитал да спаси всички”, разказва момчето. Отскоро в селото на Константин върху фасадата една от къщите е изрисуван Левски. „Това е къщата на дядо ми, това е Левски, това е Балканът…“, добавя Валентина Христова. Жената разказва, че е внучка на царски офицер, който се казвал Васил. Той дошъл в село Пали Лула, бил много беден и живеел в училището. „След това на бял кон идва някой, това е разказ от баба ми и по всяка вероятност му е дал пари и той започва да купува земя и да я обработва”, казва още Валентина. Строи къща в центъра на Пали Лула и става един от най- богатите и почитани хора селото. Имената му са били Васил Христов Дяволски.  „И го свързвам с Васил Левски и Христо Ботев. Васил Христов“, посочва тя. Затова Валентина решила, че редом до дядо ѝ Васил ще трябва да се нарисува и Васил Левски, а след време и Христо Ботев. „Винаги в мен е възпитавал България и като малка още дори не ходех на училище и той ме караше да казвам стихотворението за обесването на Васил Левски. Затова аз го свързвам и с това – Васил Христов е отнякъде, където е Васил Левски и Христо Ботев“, спомня си тя. Валентина продължава и днес с гордост прекрачва прага на дядовата къща. „Той трябва да е навсякъде и повдигнах самочувствието на хората в селото. Всички българи трябва да се гордеем с Васил Левски и трябва като него много, много да обичаме тази страна“, споделя Валентина.

Цените на дрехите от Азия са много ниски Китайските дрехи със съмнително качество и много ниски цени нанесоха удар на текстилната индустрия у нас и в Европа. Все повече шивашки предприятия затварят и освобождават работниците си. В малко региони, един от които е русенски, ситуацията е по-добра, но и там се отчита спад на производството. В една шивашка фирма изпълняват поръчки на европейски марки, а цените за труда им не са се променили от две години. „А от тази година се опитват да ни намалят цените нашите партньори и ни връщат на нива от 2018 г.”, казва Миглена Христова, член на УС на Асоциацията по текстил и кожи. Големите китайски платформи за търговия убиват нашия бранш, твърдят шивачките. Цените на дрехите са много ниски и няма как европейските брандове да са конкурентни. За да шият в България за европейска марка, фирмите минават през одит за качество на работа с различните материали-памук, вълна, коприна. „Един сертификат за една фабрика, за да има разрешение да работи с такива продукти в годишен аспект струва между 5000 – 7000 лева, ние имаме три такива сертификата, за да отговаряме на изискванията на нашите европейски партньори”, разказва Христова. Ако не могат да покрият изискванията „Затваряме, не работим. Затова и виждате има страхотно намаляване на производствата в цяла България и не само, в Румъния се случва същото нещо”, споделя тя. От Асоциацията по текстил и кожи, въпреки че още нямат официални данни, пресмятат, че около 40% от шивашки фирми са затворили за малко повече от година. „Ако сега ние плащаме някакви данъци, които влизат в бюджета, това вече няма да го има, виждате бюджета колко трудно е събираем, това ще доведе до по-малко приходи в хазната”, добавя Христова. И очакват помощни мерки от държавата. „Социалните програми на първо място.Хората които са регистрирани в бюрата по труда да ги обучава, за да могат да се преориентират, другото което е имаше една програма – „На път”. Транспортът на човек ми струва около 22 лева на ден, аз вече няма да имам възможност и планирам да го спра. Това беше една много хубава мярка, която беше прекратена”, посочва още тя. „Произведено в Европа си е марка. Евтините дрехи с ниско качество ще напълнят пазара в Европа, ако не се вземат някакви мерки”, казва Христова.