
1435 закрити училища за 30 години: Причини, статистика и последствия
Защо някои училища оцеляват, а други не – средно по 50 училища годишно изчезват от образователната карта на България, като последствията за учениците и обществото стават все по-осезаеми От над 10 000 училища и първо място на Балканите по образователен растеж, в последните над 30 години България изпада драстично в класацията. Навлизайки в новия век общообразователните училища у нас вече са 2 843 – или 4 пъти по-малко спрямо най-добрия си период век по-рано. Оттогава ежегодните данни на НСИ показват тенденция на постоянен спад – до едва 1 931 училища през 2023/2024 учебна година. Като най-сериозен, по данни на НСИ, е спадът при началните училища – от 374 през 2000/2001 до 128 през 2023/2024 учебна година – с цели 65,78%. Средните общообразователни училища, от друга страна, увеличават броя си – макар и не с такава голяма разлика: от 438 през 2000/2001 до 491 през 2023/2024 учебна година – или с 12,1%. В този текст ще се опитаме да анализираме цифрите през годините назад – до днешна дата. За да проверим еднопосочна ли е тенденцията, какви са факторите, които я обуславят, и защо се е стигнало до тук. Проверката правим с помощта на Google Pinpoint, a всички документи с информация за закритите училища в България може да намерите ТУК. Анализ на Анна Карадакова и Иван Кънчев ЗАКРИТИТЕ УЧИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ: КАКВО ПОКАЗВАТ ЧИСЛАТА? Изображението е генерирано с помощта на AI Данните на МОН за период от 30 години – от 1991 до началото на 2022 – показва, че в този период са закрити 1435 училища, от които 630 са начални, 776 са основни и 29 са средни училища. Справката изготвят от ведомството по повод изслушване на тогавашния министър на образованието и науката Николай Денков в Народното събрание на 8 март 2022 година. Данните показват още, че през същия 30-годишен период учениците, които са част от образователната система са намалели с почти наполовина: от 1 366 927 до 708 628 – или с 658 299 ученици, което представлява спад почти на половина – с 48,16%. Справката на друг министър на образованието – Меглена Кунева – отново пред депутатите от Народното събрание, но в писмен вид и няколко години по-рано – през 2017 година – показва, че през последните 14 години, тоест в периода 2003-2017 са закрити общо 764 общински и държавни училища. От данните на просветното ведомство, подготвени по искане на депутатите, става ясно още, че за същия период са открити 12 държавни и общински училища. А като основна причина експертите от МОН посочват демографската криза в страната. Публикацията „Образование в Република България 2024“ съдържа основни данни от провежданите ежегодни изчерпателни статистически наблюдения, характеризиращи дейността на образователните институции в България през периода 2019 – 2023 година. Така на финалната права на изследването цифрите показват, че към 31.12.2023 г. общообразователно и профилирано обучение се провежда в 1 931 общообразователни училища1, от които 128 начални, 1 123 основни, 74 обединени, 115 гимназии и 491 средни училища. В сравнение с предходната година общообразователните училища намаляват с 11. 74 хиляди деца се обучават в училища в селата – което представлява 13,6% от всички ученици у нас. В същата публикация (стр. 26) можем да видим как се променя броят на общообразователните училища (начални, основни, обединени, гимназии и средни) от учебната 2019/2020 година до учебната 2023/2024 година. Прави впечатление, че броят на началните училища в страната търпи лек спад (от 133 до 128 в рамките на 4 учебни години), а по-отчетлива е тази тенденция при основните училища до VII клас (от 1162 до 1123, или с 39 по-малко в рамките на 4 учебни години). Обратна е тенденцията – и се наблюдава макар и минимален ръст – при обединените училища до X клас (от 70 нарастват до 74), гимназиите от VIII до XII клас (от 114 на едва 115 за 4 години), както и средните училища от I до XII клас (от 484 нарастват до 491). В обобщение се отчита спад в броя на училищата от учебната 2019/2020 година до учебната 2023/2024 година – от общо 1963 до 1931 училища – или 32 от тях са били закрити. За сравнение се отчита спад от 27 512 (-4.81%) и в броя ученици от всички възрастови групи, както следва: – I – IV клас: от 248157 деца през 2019/2020 до 234334 деца през 2023/2024 (-5.57%) – V – VII клас: от 191572 деца през 2019/2020 до 182523 деца през 2023/2024 (-4.72%) – VIII – XII клас: от 132775 деца през 2019/2020 до 128135 деца през 2023/2024(-3.49%) Подобна е тенденцията и при училищата в малките населени места, в частност – селата. Докато намалява броят на началните и основните, се наблюдава задържане на броя гимназии – които са едва 2 в селата в цялата страна – и се констатира лек ръст в броя на обединените и на средните училища. В обобщение от учебната 2019/2020 година до учебната 2023/2024 година в селата са закрити 24 училища – като броят им е спаднал от 864 до 840. Що се касае до броя ученици в тях, без изненада и техният брой е намалял за тези 4 учебни години – с 8363 (-10.13%), както следва: – I – IV клас: от 42063 деца през 2019/2020 до 38197 деца през 2023/2024 (-9.19%) – V – VII клас: от 34360 деца през 2019/2020 до 30888 деца през 2023/2024 (-10.1%) – VIII – XII клас: от 6111 деца през 2019/2020 до 5086 деца през 2023/2024 (-16.77%) И още от данните, с които разполага статистическият институт: изследване от 2021 г. за 10 години назад показва, че в почти всички общини в България се наблюдава намаляване на населението, в някои – с над 30%. Това неизменно означава и намаляване на децата в училищна възраст. Паралелно с това расте и броят на общините, в които има само едно училище – от 38 през 2017/2018 учебна година до 44 през 2021/2022 учебна година. Това са 17% от българските общини. Данните показват още, че областта с най-много общини с едно училище са в София-област (те са 8). Близостта до София дава възможност на семействата с малки деца да се преместят в столицата в търсене на по-добро образование за техните деца. Подобна тенденция се забелязва








