Новини

При огромен интерес днес в Исторически музей на Петрич беше обявена водещата хипотеза в отговор на въпроса: коя е историческата фигура, изобразена като бог Хермес – намерената запазена мраморна статуя при проучванията в Големия канал на форума на Хераклея Синтика? След успеха на процеса за реставрация учените предполагат, че става въпрос за един от двамата братя Гай и Луций, внуци на император Октавиан Август. Двамата са готвени за наследници на императора. „По-скоро говорим за Луций, по-малкия брат, заради чертите на лицето, които говорят за по-млад човек. Той умира на ненавършени 18 години, а Гай умира на около 24 години“, коментира проф. д-р Людмил Вагалински. Той отговори на важния въпрос заедно с изкуствоведа д-р Арина Корзун от Института за балканистика с Център за тракология – БАН. Статуята се реставрира от д-р Китан Китанов, който разказа любопитни факти относно това, което се разкрива в хода на процеса и изводите, които се налагат, в помощ на археолозите. Наскоро реставраторът установи по гърба на фигурата вторични силикатизирали и калцитни слоеве с дебелина до 3 мм. Това означава, че преди да бъде скрита в канала, скулптурата вероятно е стояла на форума в близост до течаща вода. Отговор на същите въпроси очаква и намерената втора статуя, положена на метри от първата, в Големия канал на Хераклея Синтика. Тя ще се реставрира в София, после ще се върне в експозицията на Историческия музей в Петрич. Проф. д-р Вагалински благодари за безусловната и значима подкрепа, оказвана от кмета Димитър Бръчков, в хода на проучванията на обекта, привлякъл вече интереса на световната научна общност и на туристите. „Нищо не може да се случи, ако не се работи в екип. Ще продължим в тази посока, защото обектът е важен за България и конкретно за община Петрич“, каза кметът на общината Димитър Бръчков.

САНДАНСКИ ЗАСИЯВА ПРАЗНИЧНО НА 5 ДЕКЕМВРИ! „Ще грейне нашата елха, ще заблести града! С музика, песни и танци, с децата на Сандански, поставяме началото на най-светлите Рождественски празници“! Очакваме ви, малки и големи, на тържественото запалване на коледните светлини на 5 декември /четвъртък/, точно в 18:00 ч. на пл. „България“.

Тодор Георгиев от Гоце Делчев предлага български десерти и ястия Сънародникът ни Тодор Георгиев отваря кафене, наречено „София” в малкото японско градче Нишио, близо до Нагоя. Любовта в лицето на Акари показва на Тодор откъде изгрява всъщност слънцето и го отвежда в…Япония. „Живеех в Англия, в Кентърбъри. На събитие срещнах моята жена. Не знаех нищо за Япония в този момент. Знаех само за суши и спагетите нудълс, които японците ядат.  Аз съм от Гоце Делчев, градът е 30 000 души. Исках да изпитам какво е да живееш в град с 20 млн. души като Токио. Имаше само един начин да стигна до Япония – изучаване на японския език и отиване на японско училище. Една година учих в японско училище, беше доста трудно”, разказва той. Сърцето му завладява не само Акари, но и японската култура и  начин на живот. „От първия път, когато дойдох да живея тук, се почувствах сякаш съм у дома. Местейки се от Европа в Япония, има един културен шок -– за храна, за това как хората се държат, влизайки във влака как никой не говори. Хората се опитват да помогнат, хората се опитват да бъдат мили. Това ме накара да остана в Япония”, спомня си Тодор. Българинът остава в Япония, където всеки ден доставя и по малко България в своето кафене „София”. „Идеята за кафенето дойде преди 4-5 години. В мястото където се намираме има студио за йога. Бащата на моята съпруга има това място от 10 години и винаги посещавайки семейството, влизаме в разговор, че съм работил в кухня и искат да направя български ресторант или кафене. Моята идеята беше да се предлага френски киш и да има няколко български десерта – като например българско кисело мляко с мед. Местата, в които се готви мусака в Япония са доста малко. В района на Нагоя и префектура Айчи  няма такова заведение. И предлагайки мусака, мисля, че е нещо 100% уникално, което правим в момента. Популяризираме България и популяризираме храната, която идва от българските земи”, казва още той. Вместо да стартират своя бизнес в един от световните мегаполиси – Токио, Тодор и Акари решават да се върнат обратно в провинцията. „Както всички хора в Япония от провинцията отиват в Токио да работят, ние искахме да се върнем от Токио – в провинцията. Мислехме да продаваме вътре българска розова вода”, посочва още Тодор. Кафене „София” е най-посещавано от японци, които нямат търпение да опитат от българските ястия. „Хората искат винаги да има мусака. Казвам им. че за декември ще правим друго българско ястие и те ме питат „Ама няма да има мусака ли?” и аз им казвам „И мусака ще има, няма да се притесняваш” . Печели ги това, че съм чужденец, че съм българин. Казват ми „Готвиш добре, но изглеждайки така – храната идва много по-вкусна”, допълва той. Освен вкусната храна, японците са любопитни и за родината на Тодор – България.  „Работейки в кухнята мога да говоря с клиентите, докато ядат или пият нещо, което го прави много по-интересно. Доста повече хора влизайки тук научават да българската култура и това, че София е столица на България, което ме радва”, добавя Тодор. На големите порции е кафене София обаче изненадващо не се зарадвали първите клиенти. „Първият път аз слагам много мусака и салата. И излизайки от кафето първите клиенти не бяха чак толкова щастливи. Мислейки защо – казват, че мусаката е доста като обем. В Япония трябва да е нещо средно – не да преяждаш, но не и да оставаш гладен”, спомня си Тодор. И все пак, за да не остане никой гладен за българска кухня, Тодор планира да разшири бизнеса си. „Има пазари, на които мислим да предлагаме нашите стоки и всичко, което правим в магазина. Приготвяш всичко преди това и на събитието го продаваш. Мислим да разширим бизнеса и оттам и българската култура”, казва още сънародникът ни. Но да правиш бизнес я Япония, не е лека задача. „Доста трудно се прави бизнес в Япония. Жена ми прави на 50% от нещата, тя прави всичко откъм документи. Не знам как е да се прави бизнес в България, това е моят първи бизнес. Както всички хора спят по 8 часа, аз съм спал по 3-4 часа. И до ден днешен не можеш да се наспиш, ако искаш да правиш бизнес”, споделя Тодор.

Вижте каква е тайната на дълголетието на баба Севда Баба Севда от видинското село Въртоп е родена на 16 ноември 1919 година и само преди седмица навършила 105 години. Преживяла е много, но не спирала да работи заедно със своята дъщеря.  „Грижила съм се за цялата градина. Садили сме лук, боб, краставици. Отглеждали сме и малко грах“, разказва Севда Младенова. „Тя е работила цял живот в ТКЗС. Часовник не е имала никога, което е най- важното. Така напрежението не е било около нея“, твърди внукът ѝ Емил Борисов. Всяка сутрин баба Севда  закусва филии с течен шоколад. Пие и по малко вино или ракия. „За храненето съм малко капризна. Но, когато съм на село, това което ми харесва, това ям. Боб ям, картофи, зеленчуци. Обичам чушки“, споделя тя. „Кафенце пие всяка сутрин като закусва. Но майка ми го прави да е по- слабо“, заяви внукът ѝ Емил. Повече от годините сега на столетницата ѝ тежи това, че не може да работи.

Сигнал за огъня е подаден малко преди 7 часа Четири екипа на пожарната гасят пламъците, избухнали в цех за пелети в село Дунавци, Старозагорско. Сигнал за огъня е подаден малко преди 7 часа в неделя сутрин. Все още не са ясни нанесените от пламъците щети. Няма пострадали при инцидента.

За съжаление, днес вече има и сериозни материални щети за наш съгражданин, след силният вятър, който повали бор в двора на ДГ „Слънце“. Дървото падна към улицата и лек автомобил, паркиран до детското заведение, беше премазан. За щастие, няма пострадали хора! На място са служители на Община Дупница и РС ПБЗН – Дупница, които почистват и обезопасяват района. Източник: Община Дупница за всички Споделяне

Пробата за наркотици на шофьора е положителна Ограничено е движението по автомагистрала „Струма“, в района на пътен възел „Долна Диканя“ в посока София, поради пътнотранспортно произшествие с жертва, съобщиха от Агенция „Пътна инфраструктура“. Около 8 ч. двама руски граждани, наели шофьор, който да ги превози от Банско до летището в София, се блъскат в товарен камион с висока скорост. Вследствие загива жена, ранен е мъжът, който е бил пасажер с нея, а шофьорът е невредим. Пробата за наркотици на шофьора е положителна. Трафикът се пренасочва по обходен маршрут през Дупница и Долна Диканя при разклона за Дяково. Шофьорите се призовават да се движат с повишено внимание и съобразена с условията скорост.

За толкова дълъг период няма как да кажем какво ще е времето по Коледа. Има изгледи да бъде по-хладно от миналата година. Но целият декември със сигурност ще е по-студен от миналогодишния. Това прогнозира климатологът Симеон Матев пред бТВ. След затопляне в средата на седмицата в края й идва отново студен период. Но оставаме малко изолирани от валежните количества в региона като цяло. В близките 10-ина дни няма основания и изгледи да смятаме, че ще има такива зимни изпълнения, каквито имахме през изминалите 48 часа, коментира климатологът. През ноември е нормално да имаме 2-3 дни със снежна покривка. Дори за първи път от няколко години този ноември показва характер и не е по-топло от обичайното, даже е по-студено. Може да сме дори щастливи, защото не е времето от последните 3-4 г., а както преди, допълни той. И призова шофьорите да са по-бавни по заледените междуквартални улици. Въпреки по-хладния ноември, температурата в България през 2024 г. ще е по-топла от 2023 г., имаме половин градус нагоре, което не е малко, допълни Матев.

Православната църква чества на 23 ноември Свети благоверен княз Александър Невски. Името Александър означава защитник на мъжете, но също така и защитник, воин на вярата. Името Александър е едно от най-силните. Дарява притежателя си със самоувереност и сила. Характерът на Александър е непостоянен. Той е решителен, умен и общителен, има живо въображение и чувство за хумор. Може да бъде дързък, дори да прекрачва границите на приличието. Най-много се страхува от неуспех, за което обикновено няма основания. Дори да му се случи нещо, късметът и щастливата случайност му помагат да се справи с неприятните ситуации. Силата на името предполага властност и героизъм. Точно затова Александър реагира доста болезнено, когато хората не го вземат на сериозно. В душата си всеки Александър се смята за лидер и наистина може успешно да заема ръководен пост, тъй като е енергичен и справедлив. Но в живота невинаги успява да се реализира и в този случай има опасност да се превърне в затворен и комплексиран човек. Александър може да бъде много щедър и великодушен – без колебание да жертва всичко, което притежава. Но не е склонен да сподели себе си и това създава преграда за истински близко общуване с него. Жив и весел на повърхността, дълбоко в себе си той таи малко песимизъм. В личните си отношения Александър е  независим, но обича жените и приятелите си. Очакванията му в приятелството са много високи. В любовта повече мечтае, отколкото действа. Не познава несподелената любов, но на жените им е трудно с него. Житие на светеца Той е роден през 1220 г, в Русия живял по времето когато руските земи били под татарско владичество и бил княз на Новгородската област. Днешният ден 23 ноември църквата почита паметта на Св. Благоверен княз Александър Невски. Св. Александър Невски е роден през 1220 г. и е бил княз на Новгородската област. По време на неговото управление шведският крал с многобройна войска тръгнал на поход срещу Новгород. Княз Александър поел защитата на града си. Историята разказва, че княз Александър храбро защитавал града си от нашествието на шведския крал, молейки Бог да му помогне. Когато вражеските армии се сблъскали при река Нева. Новгородският княз удържал славна победа, за която бил наречен “Невски”. По-късно св. Александър бил утвърден от татарския хан за велик княз Владимирски, Киевски и Новгородски. Тогава той станал единствен защитник на православната вяра и народа против татарите. Александър бил истински воин както на бойното поле, така и в молитвата във вярата си в Бога. От там идва и значението на името Александър – защитник на мъжете, защитник на вярата, воин на вярата. Св. Александър управлявал десет години и за това време направил много добри дела за вярата, Църквата и народа. В края на живота си пожелал да приеме монашество. Св. Александър починал през 340 г. на 98-годишна възраст. Празник на катедралата „Св. Александър Невски“ На 23 ноември се чества и празника на най-голямата източноправославна катедрала на Балканския полуостров в София, носеща името на светеца. Името “Александър” е от старогръцки произход и означава „защитник на мъжете”. Храм-паметникът в центъра на София носи името св. Александър Невски, защото руският цар Александър Николаевич имал за свой небесен покровител именно св. Александър Невски. Катедралата е най-голямата и най-високата на Балканите – 52 метра.