До година става ясно за трасето в посока Кулата При ново трасе към границата ще е нужен и нов ОВОС В Кресненското дефиле в момента са поставени колчета, които пречат на изпреварването. Магистрала “Струма” в посоката от Гърция към София ще бъде изцяло завършена след 4 години и 3 месеца, според подписаните договори с изпълнителите. “Срокът за изпълнение на проектирането е 8 месеца, а строителството на всеки от двата лота е 1286 дни – 43 месеца или 3,5 години”, съобщиха за “Труд news” от Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Все още не е ясна съдбата на магистралния път в посока от българската столица към Кулата. Към момента вариантите, които се обсъждат са няколко. На първо място – да се изпълни изцяло Източният вариант, според който трафикът към границата трябва да остане по съществуващия първокласен път през дефилето, като той се ремонтира основно и се разшири в определени участъци, които позволяват това чрез вземане на част от ската или пък дострояване над реката. Вторият вариант, който се обсъжда е и второто платно в посока Гърция на магистрала “Струма” да бъде изведено извън Кресненското дефиле и да бъде изградено паралелно на това, което започна да се строи в посока София. Експертите не са категорични кой е по-добрият вариант. Безспорно по-евтино е да се обнови и разшири съществуващото трасе, обясниха за “Труд news” експерти. Притеснението на специалистите идва от факта, че процесът може да се забави заради нови жалби на еколози. Както и от фактът, че трасето не позволява изцяло магистрален габарит по цялата си дължина между Крупник и Кресна. От друга страна така или иначе ремонт на първокласния път трябва да бъде направен, тъй като част от съоръженията и настилката са компрометирани от засиления трафик и се нуждаят от обновяване, за да бъдат безопасни, подчертаха пътни експерти. Защитници има и на втория вариант – за извеждане на магистралата изцяло извън дефилето. Необходим е анализ, но може да се окаже, че изграждането на трасето в посока Гърция до новото може да се окаже не толкова скъпо. Още повече, че и към момента има изискване за дублиране на тунелите с поне едно успоредно съоръжение. Може директно тези аварийни тунели да се направят с по-голям габарит и да станат част от трасето в обратна посока, коментираха за “Труд news” специалистите. В този случай обаче ще е необходим и нов ОВОС, а проектирането и всички необходими процедури ще отнемат поне 5-6 години, припомниха пътни експерти. По-голяма яснота кой вариант ще бъде избран ще стане ясно до една година. “В инвестиционната програма на Агенция “Пътна инфраструктура” е предвидено през март 2024 г. да бъде обявена обществена поръчка за “Изработване на прединвестиционно проучване и проектиране, което да осигурява направлението София – Кулата, извън Кресненското дефиле”, обясниха от строителното министерство за “Труд news”. Поръчката трябва да бъде изпълнена в срок от 180 календарни дни или половин година. Индикативната є стойност е 1 милион лева, уточниха от МРРБ. “Изготвянето на прединвестиционно проучване цели доказването на възможностите за изграждането на ново дублиращо пътно трасе на АМ “Струма” по направлението в посока Кулата, извън Кресненското дефиле, изясняване на пътните връзки със съществуващата пътна мрежа по направлението, извършване на геоложки проучвания и установяване на приблизителния размер на капиталните вложения и тяхната ефективност”, допълниха от министерството. Съоръжението щеше да оскъпи винетки и тол такси Битката бе за дълъг тунел в интерес на чужди фирми За него лобирал бащата на Кирил Петков Забавянето на “Струма” се дължеше основно на поредица от жалби от страна на еколози. Забавянето и оскъпяване на довършване на магистрала “Струма” се дължи основно на поредица жалби от страна на еколози и зелени активисти, които обаче според злите езици бяха насочени не за запазване на природата и животинския свят, а подчинени на чисто икономически интереси. Именно зелените настояваха за изграждане на дълъг тунел през Кресненското дефиле, въпреки че всички пътни инженери, специалисти по пътна безопасност, строители, финансисти, икономисти и непредубедени еколози бяха категорични, че това е опасно и освен това би съсипало екоравновесието в района. Слухове твърдяха, че най-запалените екоактивисти като Тома Белев, Петко Ковачев и Петко Петков (бащата на Кирил Петков) получават финансиране за своите зелени проекти от швейцарски организации. Неслучайно бившият премиер повери на баща си решенията за строителството на магистрала “Струма” и се съветваше единствено с него относно бъдещето на аутобана, въпреки че разполагаше с експерти и помощта на инженери, строители, геодезисти, независими еколози. Именно швейцарски строителни компании имаха интерес да построят въпросния дълъг тунел през Кресненското дефиле с дължина около 15 км и предлагаха съответната технология. Въпреки че този тунел би бил по-скъп, по-малко щадящ природата, щеше да отнеме повече време за изграждане, в случай на аварийни ситуации бе опасен и според експертите бе неподходящо да се изгражда в земетръсна зона, какъвто е районът на Кресна. Доклад на Камарата на строителите в България още от 2015 г. алармира за рисковете при изграждане на дълъг тунел през Кресненското дефиле. Според тях подобно съоръжение ще заложи рискове пред гражданите и околната среда. Тунелът попада в една от най-сеизмично активните зони на Балканския полуостров и това може да се окаже сериозен риск за експлоатацията и ремонта на съоръжението, пише в доклада на КСБ. Те припомнят, че всеки месец забавяне на проекта се заплаща чрез дадените човешки жертви в пътно-транспортни произшествия. При изграждане на дълъг тунел трафикът ще минава отново през Кресненското дефиле, но с много по-ниска скорост, заради ограничението в подобни съоръжения от 80 км в час, ще се образуват и задръствания. Само извозването и депонирането на инертните материали, които ще бъдат извадени при изграждането на подобен тунел с обем близо 6 млн. куб. метра, би отнело 5-7 години. За изграждането на дълъг тунел през Кресна ще са необходими и временни пътища през планината, които също ще нарушат значително екоравновесието в района. Поддръжката на дълъг тунел би била много по-скъпа от тази на изграждане на Източния вариант. Което би означавало поскъпване на винетки и тол такси, за да има държавата достатъчно средства, за да поддържа тунела. Разделянето на трафика щади най-много природата Губим европарите за аутобана след 2030 г. Източният вариант е най-евтин