Новини

Пролетният символ ще остане цяла седмица Гигантска мартеница украсява днес едно от любимите места на българските алпинисти – скалите край гара Лакатник. Символичното й вграждане на внушителния каменен рид беше направено от спасителите на Планинската спасителна служба и е по инициатива на местното читалище. Българският пролетен символ тежи 70 кг, дълъг е 30 м. и е широк 4 м. „Поставянето на мартеницата е практическа половин спасителна операция“, каза Лъчезар, който ръководеше цялата акция. Организаторите споделиха, че този пускат мартеницата за седма поредна година и тя ще остане върху скалите цяла седмица. Снимка: Борис Кръстев 

Всяка година на датата 1 март българите се окичват с бяло-червени мартеници. За здраве, за радост и с предчувствие за края на зимата и настъпването на пролетта. Колко е древна тази българска традиция, едва ли някой може да каже. Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Според древните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух именно в съчетанието между белия и червения конец. Легенда от по-ново време свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров. Тези легенди са не една и две. Когато прабългарите стигнали до Дунавската равнина, били омагьосани от нейната красота. Те избрали това място, за да запалят езически огън. Вярвали, че около огъня бог Тангра избира тези, които ще бъдат под неговото покровителство. Започнал празник. Събрали се много хора. Донесли плодове и зеленчуци, животни. Блеенето на агнетата и мученето на телетата се разнасяло наоколо. Жените пекли хляб, а мъжете поддържали огъня и въртели на шишове големи парчета месо. Хляб и месо имало за всички. Пламъците на огъня се извисявали все по-високо и по-високо. Само ханът не бил весел. Нямал билката, която в изобилие растяла в родната му степ. По стар обичай нея трябвало да положи до жертвените дарове. Трябвало да благодари на Тангра за тази земя, както повелявал обичая на дедите му. Затова и бил опечален могъщият хан. Но изведнъж до него долетяло пъстро птиче и заговорило с човешки глас: „Не тъжи, велики хане. Аз имам бързи и силни криле. Летях с теб по целия път, за да ти помогна в трудна минута. Завържи на шийката ми бяло конче, аз ще полетя към Волга, при твоята сестра и ще предам поздрави от теб и твоята дружина.“ Ханът завързал бяло конче на шийката на чудната птичка, тя полетяла към небето и скоро се скрила от погледа му. Минало време и птичката се върнала: „Ликувай, велики хане! Развържи бялото конче и вземи стръкчето билка. Ще намериш и червено конче – поздрав от твоята сестра и роднините ти“. Ханът взел стръкчето билка и го поднесъл в дар. А белия и червения конец запазил, вярвайки, че те ще му донесат здраве и щастие. От по-ново време е друга приказка за Баба Марта. Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята ѝ носели едно име — Сечко. Само че единият наричали малък, а другия — голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и градинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките. Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе. „Не извеждай, булка, на паша рано е! Скоро Сечко си отиде. Кърпикожусите цъфтят сега, снахо. Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!“, думал ѝ свекърът. „Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи“, казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината. Дочула Марта тези думи и тежка мъка ѝ домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена ѝ думат! Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината. Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна „Баба Марта“ и да носи само добрини на хората. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана „лошотия“, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от „лошотията“, най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се поставят под камък. Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата. Освен в България, мартеници се носят и в няколко други държави на Балканския полуостров. В Северна Македония мартеницата се казва „мартинка“ и честването на традицията напълно се припокрива с това в югозападните части на България. В Румъния мартениците са наричани „мърцишор“ и се връзват около китките само на жени и деца, а ако се подари на мъж, той трябва да я носи в джоба си, за да не се вижда. Северните ни съседи свързват обичая с началото на земеделската година. Молдова е друга страна, в която традицията е широко разпространена. Подобно на румънските си съседи, молдовците наричат бяло-червения конец „мърцишор“. Според обичая момичетата подаряват мартеници на момчетата, които се носят до края на месеца и после се окачват на плодово дръвче. Ежегодният фестивал „Мърцишор“ се е превърнал в един от най-големите празници в Молдова. Обичаят прелива в общността на бесарабските българи и в Украйна, където традицията продължава. Гръцкото наименование за мартеница е „мартис“ и е разпространена предимно в северната част на страната. Носи се до края на месеца, а след това според традицията се оставя върху рози. Мартеницата може да се свали и при появата на първата лястовица. В Албания мартеницата се нарича „моняк“, като обичаите около нея наподобяват българските, тъй като предимно хората с български корени следват обичая. Същото важи и за Сърбия, където обичаят се практикува от хората с български етнически произход. Освен това на 1 март честваме паметта на преподобномъченица Евдокия Илиополска и на мъченица Антонина. Света Евдокия е родена в град Илиопол във Финикия (днес град Баалбек в Ливан) и живяла по времето на император Траян. На младини тя прекарвала живота си в грях и разврат, с красотата си съблазнявала много мъже да съгрешават с нея и натрупала много пари. Но Божията милост не

Предвестникът на пролетта – щъркелът, вече долетя в община Симитли. Тази година се появи най-напред в симитлийското село Черниче. Черно-белите пернати са едни от най-красивите и впечатляващи птици, прекосяващи родните граници. Според народните вярвания – щъркелите крият в себе си мистичност и са знак за най – различни поличби. Мигриращите птици носят различна символика при различните народи. Щъркелът означава семеен уют и щастие за дома, над който гнезди, символ е на плодородието и родителските грижи. Благодарение и на храната, която консумира, тя предпазва реколтата от унищожение от вредители. Обичаят повелява, след като човек е видял щъркел, да свали мартеница си и да я закачи на цъфнало дърво или да я сложи под камък. Според друго поверие, ако човек види първия за годината щъркел в полет, то всичко през настоящата година ще му върви добре и на късмет.

Вчера около обяд 80-годишен мъж не преценява скоростта и катастрофира с мотопед. Инцидентът се е случил на ул. „Полк. Дрангов“ в гр. Сандански.Възрастният мъж е с охлузни рани в областта на главата. След извършен медицински преглед той е освободен за домашно лечение. Направената му проба с техническо средство за употреба на алкохол е отчела отрицателен резултат. Източник: МВР Благоевград 

Община Благоевград и Общинският съвет по наркотични вещества обявяват ученически конкурс по превенция на наркоманиите за учебната 2023/2024 година. В него могат да вземат участие деца и младежи на възраст от 6 до 19 г. „Моят любим национален герой“ е темата за деца от предучилищните групи и учениците от 1 до 4 клас. „Човекът-свободен и независим“ обхваща възрастовите групи от 5-7 и 8-12 клас. Участниците имат право да избират дали да творят в посока независимия от наркотици човек и какво причинява дрогата на личността, или да представят личности и събития, свързани с  Освобождението на България и нашият край. Учениците могат да изявят своите умения под формата на есе, разказ, стихотворение, постер, рисунка или мултимедийна презентация. Срокът за подаване на творбите е до 29.03.2024 г

Близо 600 деца от цяла България изработиха красиви мартеници в конкурса „Мартеницата – да запазим традицията жива“. Български символи в бяло и червено долетяха до Благоевград и от далечна Италия. Участниците в конкурса бяха наградени по време на церемония във фоайето на Община Благоевград от заместник-кмета по образование, бизнес развитие, социална и здравна политика Боряна Шалявска. Част от творбите ще бъдат дарени на деца и възрастни хора от социалните услуги. Конкурсът е организиран от Детска градина „Първи юни“ и НЧ „Иван Чаушки 1934“ – с. Логодаж. Програмата продължи и с концерт на пл. „Македония“ на танцови и музикални състави по повод Деня на самодееца. Те отправиха специален поздрав към малки и големи на днешния празник. На място дойде и самата Баба Марта, която закичи присъстващите с бели и червени конци.

Честит празник на всички Вас – самодейци, които правите нашите празници незабравими, вдъхвайки им живот с танц, песен и музика! Бъдете здрави, все така всеотдайни, ентусиазирани и обсипани с безброй творчески идеи! На 1-ви март се отбелязва Денят на самодееца и любителското художествено творчество. От 1976 г. датира празникът на читалищните дейци, на творците и изпълнителите на любителско творчество. Особено в малките населени места читалищата и любителските състави имат изключително значение за развитието на културния и социален живот. Именно българското читалище е мястото, което съчетава културни ценности, талант и изкуство, създавано и разпространявано именно от самодейците – хората, които отдават време и сили за запазване на българските традиции, култура и дух. Не случайно този празник съвпада с посрещането на Баба Марта и е предвестник на пролетта. Той е израз на волята и вдъхновението на народа ни за по-щастлив живот, за повече красота във всекидневието. С голямо уважение и възхищение към труда и любовта, която влагате във всичко, което правите, Ви желаем здраве, успехи и вдъхновяващи постижения в областта на културното просвещение и съхраняване на българските корени, традиции и обичаи. Честит празник!

От 20 до 27 февруари в община Сандански се проведоха Ученически игри, с участието на ученици от всички училища в общината, които премериха сили в следните спортове: футбол, баскетбол, тенис на маса, волейбол, шах и бадминтон. След приключването на общинския етап, победителите във всеки спорт и възрастова група се класират на областен етап в град Благоевград! Пожелаваме им успех!