Дори и най-красивата жена да е отсреща, ако не я усетя, няма да стане, казва големият победител в „Игри на волята“ Той е, неговото име е… Иван Рълев! Големият победител в „Игри на волята“ 5 дойде по впечатляващ и изненадващ начин в нашето предаване „МачКаст“. И разкри неща, където никъде другаде не каза. Защото ние сме спортен подкаст, а Рълев се съгласи да говори за една своя непозната страст – футболът и в частност Левски. Насладете се на цялото интервю. – При нас е Иван Рълев! Изключително ни е приятно да ни гостуваш. Големият победител от „Игри на волята“, сезон 5. Шампионът е тук, здравей! – Здравейте, добре заварили. – Димитър Пенев: Здравей, Иване. Ето кой каза, че няма да се обади, абсолютно. – Винаги се обаждам. Д.П.: – Много си добре дошъл. Честито, страхотно представяне. Колко си щастлив и очакваше ли победата в „Игри на волята“? – Изключително много съм щастлив, след такава победа срещу доста силни играчи, няма как да не си щастлив определено и като цяло преборването на цялата тая конкуренция, която иска да влезе всяка година в „Игрите“. е много голяма, така че да си първи, е безценно. – Екатерина Томова: Влизайки в предаването, това ли беше твоята цел? – О да, аз влезнах, само за да победя. Не съм влизал просто да си направя една екскурзия определено. Е.Т.: Каква беше твоята подготовка преди да влезеш и за първи път ли кандидатстваш? – Да, за пръв път кандидатствах тая година, подготовката не ми беше някаква нечувана или нещо подобно. Напротив, аз цял живот съм тренирал и си имам база, която така зад гърба стои. Трябваше ми малко така фини настройки само преди да вляза. Д.П.: – Какви бяха тези фини настройки? – Ами с Гого, с Чакала, с Жорката, с Фифо, те са мои приятели от предишния сезон. Те доста, доста ми помогнаха за самата игра. Да ме подготвят, и психически, и какво мога да очаквам вътре. Д.П.: – Промени ли се ти вътрешно, след победата. Или си същият човек, както преди „Игри на волята“? – Не, това ми беше една от целите – да не се променям. Да си остана същия. Защото знам, че тази слава, която ще получа, след това е нещо временно и няма смисъл от това да се променяш. Д.П.: – Да, но сега вече те разпознават всички и всеки втори човек те спира. Как приемаш това цялото внимание, защото има много хейтъри. Обръщаш ли внимание на тях, дразнят ли те? – В началото ме дразнеше хейта, но много в началото и много за кратко. Впоследствие разбрах, че това е просто коментиране от хора, които не са се сблъсквали никога с такова нещо. Не ми влияе, това че имам някаква слава и че по улиците съм разпознаваем човек. Напротив – дава ми дълг към хората да давам добър пример. Не съм се променил по никакъв начин. Това трябва да го кажат и близките ми хора всъщност, но аз смятам, че не съм се. Е.Т.: – Какво научи за себе си по време на този почти два месеца и половина отделяне от семейство, близки, живот, защото ти попадаш на едно друго място сам? – Ами, получих по-голяма увереност в себе си. Аз съм винаги бил уверен, но сега затвърдих това цялото нещо, че наистина мога като си поставя една цел, да я постигна и стига да я искам истински. Д.П.: – Разкажи малко повече за теб, какво не знаят зрителите за теб? – Аз съм разказвал доста пъти с какво се занимавам, какви са моите амбиции. Знаете, че съм зъботехник. Д.П.: – Да ние зададохме въпрос. Много хора, между другото, знаеха с какво се занимаваш. – Радвам се. Д.П.: – Разкажи малко повече за тази професия, защо я избра, защо те грабна? – Професията зъботехник е, нещо което пациентът не вижда в повечето случаи, защото ние сме техниците, които изработваме короните, фасети, импланти и така нататък, а в същото време стоматологът ги поставя в устата и лицето си остава стоматологът, но нашата работа е не по-малко важна за цялото това нещо. Е.Т.: – Тази фина работа по правенето на тези неща за зъбите помогна ли ти по някакъв начин в предаването? – О да, доста. Фината ми моторика много е развита и това ми помогна точно в битките, където има баланс или нещо за примерно с лъжичките, там нямаше какво да объркам просто, аз бях супер уверен, че мога да се справя с това нещо. Е.Т.: – Кое беше най-трудното от изпитанията, пред които се изправи на арената? – Най-трудното беше липсата на качествена храна и липсата на сън. Това те изтощава най-много. Е.Т.: – Гладът – как се справи чисто физически с това? – Ами ако кажа, че ми е било лесно, ще излъжа. Много беше тежко, но гледах да не давам превес над това нещо и на мислите ми, че ми липсва храна. Д.П.: – Най-вече психически… – Да, защото ти мислиш какво да хапнеш във всеки един момент, когато си гладен. И когато нямаш храна, ти не може да си пълноценен, ти почваш да се изнервяш от най-малкото. Не трябва да даваш превес на това нещо. Д.П.: – Колко пъти се изнерви по време на целия сезон? – Много пъти съм се изнервял. Много пъти ми е падало пердето, но винаги съм гледал да запазя добрия тон и да не погазя някого и да не го обидя по някакъв начин. Псувал съм много, но мъж съм, нормално е, горя в играта. Е.Т.: – Видях че с останалите, с повечето от участниците от „Игри на волята“ сте си направили някакво много готино събиране през уикенда, това означава че предаването ти е донесло много позитиви и откъм приятелства. Предполагам с много от тях ще продължиш да комуникираш и по-нататък? – Ами да, аз комуникирам с една част от хората, но най-близките са ми Румен, Марто, Радо, Благо донякъде. С него по-често започнахме да се чуваме в последно време, но с другите не съм се скарал или нещо подобно, просто това са хората, с които имам най-така допирни точки. Тези, които изредих.
