Радев отбелязва, че приетият закон се е отдалечил от целите на социалната държава Президентът наложи вето върху измененията и допълненията в Закона за енергетиката. Законът се е отдалечил от целите на социалната държава, а неговото приемане не е придружено с пълноценна оценка на въздействието, въпреки че се въвеждат положения, пряко засягащи благосъстоянието на българските граждани и устойчивостта на енергийната система, подчертава в мотивите си държавният глава. Румен Радев упражни правото си на вето върху закона, който предвижда пълна либерализация на пазара на електрическа енергия за битовите потребители до 2026 г. „Стандартът на живот на мнозинството от българските граждани остава най-ниският в Европейския съюз, а предвидените промени биха могли още повече да затруднят именно хората, които и без това трудно посрещат базовите си житейски разходи“, пише държавният глава в мотивите си. Президентът отбелязва, че приетият закон се е отдалечил от целите на социалната държава, а неговото приемане не е придружено с пълноценна оценка на въздействието, като не са направени необходимите модели и прогнози, въпреки че се въвеждат положения, пряко засягащи благосъстоянието на българските граждани и устойчивостта на енергийната система. В закона се предлага регламентирането на преходен пазарен модел, който ще влезе в сила от м. юли 2024 г., чрез компенсиране на битовите потребители и ще действа до въвеждането на пълна либерализация на пазара на дребно, т.е. до края на 2025 г., което предполага отпадане на компенсирането за битовите потребители към тази дата. Към момента обаче все още има значителна разлика в ценовите нива на регулирания и свободния пазар на електроенергия на дребно. Реално балансирано изменение на регулираните цени до изравняването им с цените на свободния пазар трябва да се случи в рамките на кратък период от 18 месеца, което рискува да доведе до рязък скок на цените за крайните битови клиенти към началото на 2026 г., пише още в позицията. Въпреки че не оспорва необходимостта от нормативни промени съгласно поетите от страната ни ангажименти към Европейския съюз, държавният глава припомня, че именно европейското право позволява и изисква от страните членки да защитят енергийно бедните и уязвими битови клиенти. Прекалено ограничената дефиниция за енергийна бедност, неяснотата в компенсаторния механизъм и несигурността за наличието на достатъчно средства за подпомагане на нуждаещите се, не гарантират в достатъчна степен постигането на тази цел. Румен Радев предупреждава, че заличаването на фигурата на обществения доставчик и премахването на енергийния микс може да предизвика спиране на производство на електрическа енергия от ТЕЦ „Марица-Изток 2“ и ще застраши функционирането на „Мини Марица-Изток“ още в средата на следващата година. „Ново обсъждане на приетия на 5 октомври 2023 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е възможност за народните представители повторно да преценят както параметрите на реформата, така и механизмите за подпомагане на засегнатите“, призовава народните представители държавният глава. Публикуваме и пълния текст на мотивите: М О Т И В И ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА, ПРИЕТ ОТ 49-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 5 ОКТОМВРИ 2023 Г. Уважаеми народни представители, Споделям стремежа на законодателя да изпълнява поетите ангажименти за промени на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, в това число окончателното въвеждане на разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския Парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила на вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС. Оценявам положително, че вносителите отчетоха трудностите, които ще създаде новата уредба и отложиха влизането в сила на голяма част от разпоредбите към 01.07.2024 г., вместо първоначално планираната дата 01.01.2024 г. Същевременно считам, че въведената със закона реформа не е придружена с пълноценна оценка на въздействието, като не са направени необходимите модели и прогнози, въпреки че се въвеждат положения, пряко засягащи благосъстоянието на българските граждани и устойчивостта на енергийната система. В закона се предвижда пълна либерализация на пазара за битовите потребители до 2026 г. Предлага се регламентирането на преходен пазарен модел, който ще влезе в сила от м. юли 2024 г., чрез компенсиране на битовите потребители и ще действа до въвеждането на пълна либерализация на пазара на дребно, т.е. до края на 2025 г., което предполага отпадане на компенсирането за битовите потребители към тази дата. Към момента обаче все още има значителна разлика в ценовите нива на регулирания и свободния пазар на електроенергия на дребно. Следва да се има предвид и голямата вероятност цените на електрическата енергия да се увеличат допълнително в контекста на пълната непредвидимост на ключови фактори като геополитическата обстановка, търсенето на енергия в световен мащаб, действията на основните централни банки и др. Реално балансирано изменение на регулираните цени до изравняването им с цените на свободния пазар трябва да се случи в рамките на кратък период от 18 месеца, което рискува да доведе до рязък скок на цените за крайните битови клиенти към началото на 2026 г. За да бъдат избегнати посочените потенциални рискове и неблагоприятни последици за всички участници на пазара на електрическа енергия, е необходимо във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ да се осигурят допълнителни около 1,5 милиарда лв. на годишна база, с които при сегашните пазарни цени би се компенсирала разликата между борсовата цена на електрическата енергия и утвърдената такава на обществения доставчик за регулаторния период 1 юли 2023 г. – 30 юни 2024 г. В закона обаче не е предвиден адекватен механизъм за осигуряването на тези средства. Ако те не бъдат гарантирани, това ще доведе до крайно негативни последствия за енергийния пазар, за сигурността на снабдяване на битовите потребители и съответно до сериозни икономически и социални сътресения за държавата и нейните граждани. От друга страна, законът заличава фигурата на обществения доставчик, но не урежда договорните отношения на Националната Електрическа Компания ЕАД (НЕК ЕАД) и централите за лигнитни въглища, които ще останат в сила. Това вероятно ще доведе до критично влошаване на финансовото състояние на НЕК ЕАД. Същевременно премахването на „енергийния микс“ за регулирания пазар и отпадането на възможността със заповед министърът на енергетиката да определя годишни количества енергия, които НЕК ЕАД изкупува от ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД сериозно ще застраши функционирането на държавната ТЕЦ и Мини Марица-изток ЕАД още през средата на следващата