Новини

ПОБЕДА И СПАСЕНИЕ ЗА ГЛАДИАТОРИТЕ​ ​Рълев и Радо се спасяват благодарение на своите съплеменници Цецо и Крум!​ ​Туньо и Момчил ще се изправят в смъртоносна битка, след която един от тях ще напусне Игри на волята завинаги МОМЧИЛ Е СПАСЕН!​ ​След като доминираше по време на цялото трасе, Момчил не остави на Туньо какъвто и да е шанс за победа.​ ​Той се прибира при Старейшините още по-силен и малко по-богат.​ ​За Туньо това е краят на одисеята – Игри на волята.

На днешния 9 сеппември през далечната 1883 година се ражда Стойна Димитрова, известна като Преподобна Стойна или Стойна Калугерята. Тя е българска отшелничка, смятана за ясновидка и лечителка. Почти през целия си живот е живяла в село Златолист, Петричко. Тя не е толкова популярна, колкото Ванга. Въпреки това Ванга сама казвала: „Она е светица. Целиот живот го е страдала като светица. Как ме гледаш мене, она е десет пате по-голема от мене! Аз апнувам, пийнувам, такива работи, а она – нищо – ни месо е туряла в уста, ни ракия, само водичка и трошка лебец. Целио свет ке научи за таа жена, тва от мен да го знаете“. Родена е в село Хазнатар, Серско, тогава в Османската империя, днес в Гърция. На 7-годишна възраст се разболява от едра шарка, в резултат на което ослепява. След това се появяват ясновидските и лечителските й способности. Докато ставя на 16 години, тя прекарва в пълно уединение в отделна стая. Когато навършва тази възраст, ѝ се явява насън Свети Георги, който ѝ казва да копае в двора, където ще намери негова икона и кандило. С помощта на съседите, тъй като семейството ѝ е бедно, в двора на това място се построява малък параклис, където Стойна живее до 1913 година. Прозвището си получава от съселяните си заради аскетичния начин на живот. Преподобна Стойна предупреждава близките си, че няколко дни ще бъде като мъртва, но да не я погребват. След една седмица се съживява и хората от района започват да идват при нея за помощ и изцерение. След Междусъюзническата война цялото й семейство се преселва в България. На път за Петрич, минавайки през село Долна Сушица (Златолист), Преподобна Стойна решава да остане да живее в храма „Св. Георги“ там, където прекарва остатъка от живота си до 1933 г. в пост и молитви. До смъртта на Преподобна Стойна много хора идват при нея за помощ, съвет, утеха и изповед, като по този начин изразяват почитта си към ясновидката, която са смятали за светица. Тя не е канонизирана от Българската православна църква. Преподобна Стойна е погребана в двора на черквата „Св. Георги“ в село Златолист, където е оформен малък мемориал. Тя е сочена като предшественичка на Ванга. Единственото нещо според Преподобната, което душата е в състояние да промени в своя полза, е отношението ѝ към съдбата. Най-добре било за човека да предпочете действието. Не му ли хареса нещо от сергията на собствения му живот – скача и го променя. Животът така е измислен, че всички образи и събития в него съществуват в няколко варианта. И всеки от нас винаги има избор. Хората се различавали по избора, който правят при равни условия и възможности. Достатъчно било да съзреш вариантите и да избереш най-подходящия за тебе. Не най-добрият. Добро и лошо били само понятия, означаващи дали си дорасъл, или недорасъл до същността на случващото се. Защото всяко едно събитие предсказвало следващото. На Стойна били дадени двете най-трудни стъпала към свързване със Силите: левитация и примиране, наречено в окултната литература астрално пътуване. Непонятното за ума винаги изглежда заплашително за живота. Затова Стойна показала тази своя наистина изключителна дарба само два пъти и то пред посветени – монахиня София и Ловчанския владика. Преподобна Стойна умира от пневмония на 22 декември 1933 година, като отказва лекарства. Погребана е в двора на църквата „Свети Георги“ в село Златолист, където е оформен малък мемориал. След смъртта ѝ сестрината ѝ дъщеря и няколко жени, живели край нея, описват живота ѝ. Спомените са публикувани през 1986 година на страниците на списание „Български фолклор“.

Роженският манастир е един от най-интересните и важни религиозни и културни центрове на територията на България. Намира се на 6 километра източно от град Мелник. Своеобразното му географско положение определя както ролята му на посредник в многовековното културно взаимодействие на балканските народи, така и рядката екзотична красота на заобикалящата го природа. На югозапад от манастира е планината Славянка (Боздаг), по чийто хребет минава днес границата между България и Гърция. На североизток се открояват с причудливите си очертания знаменитите мелнишки пясъчни скали (плиоценски езерни образувания),които оформят предпланинското понижение към долината на река Струма. А зад тях в долината издига величествените си заснежени масиви Пирин планина. Точни данни за основаването на манастира липсват. Счита се, че той е съществувал още през XIII в., когато цялата Мелнишка покрайнина е била управлявана от деспот Алексий Слав, племенник на българския цар Калоян (1197-1207). Косвени данни за това черпим от приписката към гръцки ръкопис от XIII в., богато украсен с миниатюри, в която се казва, че книгата е принадлежала на манастира, намиращ се над Мелник. Най-ранното сведение, в което манастирът се споменава със сегашното си име, се съдържа в ръкопис от 1551 година, днес в ръкописната сбирка на Великата лавра на Атон, написан от тогавашния игумен на манастира „Богородица Розинотиса“ (т. е. Роженска) йеромонах Козма. Вероятно, първоначалният манастирски комплекс е претърпял сериозни разрушения и през XVI в. е бил отново възстановен. Още от началото на своето съществувание манастирът е бил ставропигиален – т.е. независим от местния мелнишки митрополит, а подчинен само на вселенския патриарх – привилегия, с която се ползуват само най-значителните обители в православния свят.   Главната църква, посветена на Богородица е трикорабна сграда с притвор, която, според особеностите на градежа в долната част на стените и на стенописите в притвора, се датира от XVI век. Едно потвърждение на тази датировка намираме отвън на западната фасада, където в ниша над входа е запазен образът на Христос на трон, заобиколен от апостолите, с изписана 1597 година. При по-късното възстановяване на сградата първоначалният цилиндричен свод е бил заменен с втори покрив, свален по-ниско така, че днес закрива горната част на някои изписани върху стените изображения. Възможно е, тази реконструкция да е била осъществена в началото на XVII век. За това свидетелствува 1715 година, запазена върху стъклописите на един от прозорците в източната част на северната стена на църквата. Самите украсени с многоцветни стъклописи прозорци на църквата са една от нейните забележителности. У нас те не се срещат другаде, освен в Мелник, където са украсявали някои къщи на заможни жители (напр. Кордопуловата къща от 1756 г.).       Към първата половина на XVIII в. се отнася решителното обновяване на манастира и цялостното вътрешно оформление на главната църква, което, както съобщава запазеният надпис на западната стена в наоса, завършва окончателно на 5 юли 1732 г. по времето на патриарх Паисий, на мелнишкия митрополит Антим (1716-1737), на игумена Анастасий, и на настоятеля и ктитор кир Дукас. То означава украсяване на църквата със стенописи, изработване на главния иконостас и иконите за него, обзавеждане на интериора с резбована мебел.   Стенописите, украсяващи притвора на главната църква са най-ранните, вероятно от XVI век. Те представят предимно сцени, илюстриращи деянията на Христос след възкресението: чудесата с Умножаването на хлябовете, с превръщането на водата във вино (Сватбата в Кана Галилейска), Чудесния риболов и чудотворните изцеления, които Христос дарява на верующите. Те включват и една рядка илюстрация на богослужебния химн „Достойно ест“ в чест на Богородица. В нишата над входа към наоса е добавено Успение Богородично с надпис: „Изобрази се представеното Успение от зографите Теохар и Никола 1727“. Към XVIII в. се отнасят и двата ктиторски портрета в долния пояс на северната стена. Според облеклото и запазените фрагменти, те могат да бъдат идентифицирани като образи на споменатите в надписа от църквата и в други документи исторически личности: игуменът на манастира Анастасий и настоятелят кир Дукас Халтас.   В наоса на църквата е създаден живописен ансамбъл със сложно идейно съдържание и високи художествени достойнства. Тематичният му обхват не се изчерпва с традиционните евангелски сюжети, нито със символичните композиции, задължителни за украсата на всеки християнски храм. Тук са включени изображения, специално свързани с култа към Богородица, на която е посветена църквата и самият манастир. В най-горния пояс на южната и северната стени са илюстрирани 24 строфи (песни) на Богородичния акатист – този истински шедьовър на византийската химнична поезия, в който Богородица се възхвалява като майка на бога – слово и като защитница на византийската столица от многобройните й врагове. В стилово отношение тези стенописи представляват един от най-своеобразните варианти на балканската монументална живопис от XVIII век. Северозападният параклис на църквата е посветен на св. Безсребърници (св. Врачи-лечители) Козма и Дамян, чийто култ е разпространен в цялата област, известна от древността с лековития си климат и минерални извори. Той е украсен със стенописи от XVIII век. Наред с образите на патроните св. Козма и Дамян вляво от входа се откроява изразителният портрет на монахинята Мелания. Фактът, че тя е изобразена с модела на параклиса в ръка, и че името й се споменава като име на дарителка във фрагментарно запазения надпис под прозореца на северната стена на параклиса дава основание да разглеждаме този образ като ктиторски портрет. Тук се намира най-ранният иконостас на Роженския манастир. Той включва орнаментален фриз с оцветена дърворезба, произхождащ от по-ранен иконостас, към който са добавени по-късно рисувани части и икони, сред който в царския ред се открояват „Богородица Елеуса“ и храмовата икона „Св. Безсребърници“ от 1776 година. Южната фасада на манастирския храм е изцяло покрита със стенописи. Над входа е изобразена Богородица на трон, заобиколена с допоясни изображения на пророци в медальони. Отдясно са сцените на Страшния съд, а отляво – т.нар. „Стълбица на добродетелите’, по която монасите се възкачват към праведността. Главната църква на Роженския манастир се отличава с рядко единство и хармония на вътрешната си украса. Тя е от малкото запазени до днес оригинални ансамбли, в които всяка съставка е обмислено съчетана с останалите. Особено значение в църковния интериор, в организацията на храмовото пространство има иконостасът. Големият иконостас на Роженската църква (10,50×4,40) е изработен заедно със стенописите по време на голямото преустройство от

Днес е Рождество Богородично, тъй като се е родила Света Богородица, празникът е известен и като малка Богородица. На този ден празнуват всички, които носят имената Мария, Борис, Богдан, Богомил, Богомила, Богомир и др.  Чудотворната икона на Света Богородица “Одигитрия”, или “Пътеводителка”, е най-старата светиня на Българската православна църква.   Рождеството на Пресвета Богородица е църковен празник, посветен на рождението на Богородица. Малката била огромна радост за своите родители св. Йоаким и св. Ана. Йоаким бил от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Според писанията двамата били много щедри. „За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните – пише в житието им. – Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора: нямали деца. У израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия. На един от големите празници Йоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил препълнен с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му открил желанието си. Първосвещеникът започнал да го укоряла, че заради греховете му Бог не го благословил с деца. При това положение той не бил достоен да принася жертва. Йоаким се натъжил дълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ. Чудотворната икона на света Богородица в Рибната черква в Асеновград   По някое време скръбта му обаче станала толкова голяма, че не пожелал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини. Вестта за тревогата на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелсва с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб. – Само аз, Господи – казала тя със сълзи на очи, – съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня… Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие! Ана вложила цялата си душа в тая молитва. И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал: – Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария. Ана веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.“ Рождество Богородично е един от най-радостните празници в  източноправославния календар. Отбелязва се в цяла България като манастирите, носещи името на Божията майка изнасят иконата й за литийно шествие. Според обичаите дамите вкъщи приготвят празнични пити. 

Празникът е известен в народната традиция като Малка Богородица На 8 септември Православната църква отбелязва празника Рождество на Пресвета Богородица, известен в народната традиция като Малка Богородица. Според българските традиции Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Богородица в беда или тежка работа. Малка Богородица е един най-предпочитаните празници, на който се провеждат събори из цяла България. Според обичаите стопанката на дома приготвя празнична пита. Тя не трябва да шие и тъче, за да не се разболеят децата в дома.

Стихията отне живота на четирима души Ден на национален траур в памет на жертвите, загинали при наводненията в Царево. Водното бедствие отне живота на четирима души – двама мъже и две жени. Сред загиналите са съдия Мария Москова и нейната дъщеря доктор Даниела Йорданова. Те, заедно с още един мъж, бяха повлечени от високата вълна при опит да преминат мост. От морето беше извадено тялото на втори мъж. През днешния ден знамената на всички национални институции ще бъдат свалени наполовина. „Тя беше невероятен професионалист и беше много отдадена на работата си. Беше винаги усмихната и приветлива. Съдия Москова беше страхотен организатор, гордееше се, че е допринесла за благоустройството на сградата на Съдебната палата”, заяви адвокат Калоян Кръстевич. „Царево възстанови нормалния си ритъм на живот. Не сме спирали да работим през последните 3 денонощия. Ще обходя всяко поразено място. Без помощ от държавата, няма да се справим. Благодаря на дарителите и доброволците. РЗИ ни предупреди, че още няколко дни водата няма да е годна за пиене”, обясни кметът на Царево Георги Лапчев.

Атрактивният член от новото жури на MasterChef – Chef Александър Таралежков – се завърна от Маргейт, Великобритания специално за големия старт на кулинарното риалити, който е в утре от 20,00 ч. по bTV.   Той разказа за решението си да отреже дългата си коса и да я дари за благотворителност: „Дарих я, за да бъде използвана за направата на перука за деца, които нямат коса. Реших да направя това, което на практика няма да ми коства нищо, но ще зарадва много някого. Израстването на косата ми отне около 2-3 години и изиска много грижи“. От брюнет той се превърнал в блондин, а новата му визия е повече от впечатляваща.   Таралежков не скри вълнението си от предстоящото начало на новия осми сезон на MasterChef, който тръгва в петък вечер със забележителни хоби-готвачи, наелектризиращи битки и вдъхновяващи истории: „Това е супер интересно, защото те поставя в една много различна ситуация – от човекът, който научава нещата, ставаш изведнъж учителят… Сменяш си ролята, сменяш си нагласата. Много бързо мога да преценя кой от участниците усеща вкусовете реално“. Таралежков призна още, че с включването си като жури в „MasterChef“ иска да изпълни една своя мисия: „Със сигурност имам своя визия как искам да се развива балканската и българската кухня като цяло и мисля, че предаването ми дава платформа, с която мога да достигна до повече хора“.

Това съобщи премиерът Николай Денков Тази учебна година ще стартира с електронни медицински бележки, които учениците ще могат да представят в училище. Това съобщи премиерът Николай Денков. Бележките ще се вкарват в електронен регистър, за да няма злоупотреби. „Никой няма да може да злоупотребява с медицински бележки”, каза Денков. Той обясни, още, че в ПВУ са заложени проекти за строеж на 8 нови училища и 8 нови детски градини.

Един златен и три бронзови медала спечелиха българските състезатели в първия ден на Европейските игри за спортисти със Синдром на Даун, които се провеждат в италианския град Падуа. Александър Асенов извоюва европейската титла в спринта на 100 метра, като подобри досегашният рекорд на най-добрият в дисциплината Андреа Пианчентини и спря хронометрите на 14:26 секунди. В същата дисциплина при жените Радена Ангелова финишира на трета позиция със 17:77 секунди. Бронз в спортното ходене на 800 метра взе Рамонала Сикандер с постижение от 6:15:76 минути, както и смесената щафета на България 4 по 100 метра. Романола Сикандер, Радена Ангелова, Боян Вандев и Александър Асенов пресякоха финалната линия за 1:12:54 минути. До края на надпреварата България ще има представители в дисциплините – дълъг скок, трибой, тласкане на гюле, 200, 400 и 1500 метра и спортно ходене.