С празнична служба, литийно шествие и традиционно хвърляне на кръста Сандански ще отбележи Богоявление (Йордановден) на 6 януари в градски парк „Свети Врач“.
Разлог се готви за „Старчевата“ с кукерско дефиле на 1 януари, в което всички махали излизат като чауши с кожи, звънци и маски. Младите изработват костюми и маски, а ролята на „първи чауш“ се приема като чест и отговорност, която се предава между поколенията.
За първи път чужденец от Мексико ще се включи като участник в традиционните станчинарски игри „Сурва“ 2026 в Петрич. Това съобщи за БТА Димитрина Чиликова, ръководител на станчинарската група на квартал „Виздол“. Мексиканецът ще бъде облечен като кукер, а съпругата му ще участва в обичая с традиционна българска носия. Двамата вече са получили своите костюми и са заявили силно желание да станат част от празника. За тях това ще бъде първото посрещане на Нова година в Петрич. Нова година в Банско: стотици кукери и хиляди чанове ще посрещнат 2026 „Сурва“ – жива традиция в първия ден на годината По традиция жителите и гостите на Петрич отбелязват 1 януари със станчинарските игри „Сурва“. Обичаят събира стотици участници и хиляди зрители, които изпълват улиците и централните пространства на града. Тази година в игрите ще участват 13 станчинарски групи от различни квартали на Петрич. Началото е насрочено за 1 януари от 10:30 часа. Сандански! Новогодишна нощ на площад „България“ Засилени мерки за сигурност и нови акценти Мерките за сигурност са съгласувани след две работни срещи с полицията, съобщи за БТА секретарят на Община Петрич Кирил Стойков. В охраната и организацията ще участват около 120 души от полицията и общинската администрация. За първи път ще бъде монтиран и видеоекран, чрез който публиката ще може да проследява на живо представянето на групите на площадното пространство пред паметника на Антон Попов. Чанове, маски и символика Централно място в станчинарските игри заемат чановете, подредени по строго установен ред. Всеки станчинар носи между 1-ви и 21-ви номер, като общото тегло може да надхвърли 100 килограма. Звукът им символизира пречистване, здраве и благополучие. Маските и костюмите са изработвани основно на ръка. Задължителни образи са попът, дяволът, булката, младоженецът, мечката и мечкарят. Танците са автентични за Петрич и се предават от поколение на поколение. Силно участие от кварталите „Виздол“ и „Поляните“ Над 350 души ще се включат в станчинарската група на квартал „Виздол“, съобщи Димитрина Чиликова. В състава има участници от всички възрасти – от бебета на няколко месеца до възрастни хора. Около 20 деца са на възраст между 4 и 7 години, а момичетата са близо 100. В квартал „Поляните“ тази година ще участват над 250 души. Ръководителят на групата Атанас Тодоров сподели, че е начело повече от 50 години и че традицията вече се предава и на неговия внук. Обичай, който обединява поколенията В края на станчинарските игри ще бъдат обявени най-малкият и най-възрастният участник – символ на живата връзка между поколенията. Всички групи вече са провели своите генерални репетиции и са готови за „Сурва“ 2026.
В навечерието на Свети Мина стотици миряни се стекоха в храма „Св. Мина“ в село Старчево, за да се помолят за здраве и благополучие. Въпреки дъждовното време, храмът беше изпълнен с вярващи, които запалиха свещи, осветиха питки и получиха помазание от свещеника. Утре, на 11 ноември, Българската православна църква почита Свети великомъченик Мина – покровител на семейството, пътешествениците и хората в нужда.
Община Петрич и сдружение „Арамии“ отбелязват 100 години от Петричкия инцидент с възстановка на събитията от 1925 г. С почит към героите край прохода Демир Капия в планина Беласица, събитието ще пресъздаде историческите моменти с автентични костюми, реквизит и участие на десетки доброволци.
Нова самостоятелна фотоизложба На 22 септември в родния си град Добринище младата и талантлива фотографка Христина Клечерова ще представи своята нова самостоятелна фотоизложба под надслов „Добринищка нишка през времето“. Експозицията ще бъде открита в градската градина до паметника на Иван Козарев от 17:00 ч. и включва 32 фотографии, всяка със своя уникална история. След успешния си дебют с изложбата „Завръщане в миналото“, Христина отново ще пренесе публиката в магията на българските традиции и корени. В специално интервю за RodnaVest.com тя сподели какво я вдъхнови и какви емоции крие новият ѝ проект. Какво Ви вдъхнови да създадете тази изложба именно в Добринище? „Добринище е мястото на което съм израснала,тук са всичките ми спомени от детството. Спомням си занаятите на моите баби и дядовци…една епоха,която за мен, малко по-малко, започва да изчезва.Затова исках да съхраня, колкото се може повече моменти и да разкажа историята, чрез фотографиите ми на едно време,което все още диша, тук, в Добринище.“ Защо избрахте името “Добринищка нишка през времето”? „Защото нишката е връзката между миналото, настоящето и бъдещето на Добринище.“ Какво да очакват посетителите на изложбата и колко фотографии ще има? „Посетителите могат да очакват пътуване през времето. В изложбата ще има 32 фотографии, всяка с история зад себе си. Надявам се всеки да усети красотата на нашите традиции и връзката между поколенията.Също така съм изключително щастлива да видя, колко много млади хора се включиха и проявиха интерес към носията,традициите и занаята в Добринище, и всичко това да го пресъздадем в една снимка.Уникално просто..Заслужава си да се види.“ Какво беше най-голямото предизвикателство при създаването на тези фотографии? „Определено си беше предизвикателство да събереш толкова много хора за кратък период от време и всеки да има различен сценарии за пресъздаване на сценката, в която участва, но съм щастлива, че крайният резултат, вече е на лице.Зад гърба ми имам изключителни приятели,които ми помагаха през цялото време, за да може целият процес да бъде по-лесен,приятен и забавен. Благодаря ви!“ Какво бихте искали младите хора да вземат от тази инициатива? „Ако един млад човек след тази изложба се замисли за корените си и за това как трябва да се пазят– значи съм постигнала целта си.“ Къде ще се проведе фотоизложбата? „Фотоизложбата ще се проведе в град Добринище-градската градина до паметника на Иван Козарев от 17:00ч.Заповядайте!“ С новата си изложба „Добринищка нишка през времето“, Христина Клечерова още веднъж показва своята отдаденост към българското културно наследство. Тя съумява чрез фотографията да съхрани и разкаже историите на традициите и занаятите в родния си край. 📌 Ако сте пропуснали, тук може да прочетете повече за първата ѝ изложба „Завръщане в миналото“ 👉 https://rodnavest.com/zavrasthane-vminaloto-intervyu-s-hristina-klecherova-i-nejnata-unikalna-fotoizlozhba/ Съвсем наскоро Хриси участва и в престижен конкурс на National Geographic със своята фотография, кръстена „Непреходна вечност“. Победителите ще бъдат обявени по време на церемонията по награждаване на 7 октомври 2025 г.. Тази снимка, както и цялата ѝ работа, демонстрира способността ѝ да улови красотата и значението на българските традиции и културното наследство, както и да разказва истории чрез фотографията. Успех, Хриси!
Атмосфера и традиции В Жеравна стартира поредното издание на Фестивала на фолклорната носия. Хиляди посетители се очаква да се потопят в атмосферата и да се доближат до бита на българите отпреди повече от век. Участниците носят автентични носии, някои от които ушити преди повече от 100 години. „Автентична носия, на повече сигурно от 100 години. Предавана е от поколения на поколения, така че е голяма емоция да се носи нещо подобно“, разказва Моника Иванова. Емоцията на участниците „Емоцията от музиката, от гората и от хората в носии е неописуема. Това те кара да се върнеш отново“, казва Моника Иванова.„Искаме да покажем нашите хора и нашите танци“, споделя Димитър Яков.Хореографът Христо Димитров подчертава: „Аз съм горд, че българите пазят по такъв начин нещо, което техните баби и дядовци са създали – най-богатия фолклор в ритмично отношение на планетата.“ 85-годишната Иванка Христова идва на фестивала още от основаването му: „Все едно са усетили предците си. Това трябва да стигне до нашите внуци, за да разберат какво значи да си българин.“ Млади семейства също предават традицията: „Искам дъщеря ми да усети това още от много мъничка“, казва Диди, дошла с двумесечното си бебе. Нестинарските обичаи Кулминацията на фестивала е танцът върху жарава. Станислав Камалиев понесе десетки деца през нестинарския огън за здраве. „Ние, нестинарите, носим вярата в себе си и вярваме, че иконите ни пазят. България без традиции не е България“, подчерта той.
Навръх Бабинден официално бе открита и най-новата двуметрова дървена статуя на мома в традиционна лазарска народна носия. Това е поредната атракция във високопланинското село. Фигурата на девойката, която е пременена в пъстри одежди, характерни за населеното място, впечатлява с майсторската изработка, дело на дърворезбаря Радко Бъчваров от Свиленград, С новата придобивка, която е произведение на изкуството, санданското село Пирин вече има в своя своеобразен музей на открито 6 дървени фигури. Тези статуи водят все повече наши и чужди туристи в селището, което е на цели 50 км от общинския център Сандански. За направата на последната фигура средствата осигуриха местни хора – съпрузите Стоян и Кирилка Тагареви. Дървената скулптура е вдъхновена от девойка на име Ана Мария, която е само на 16 години и е от село Пирин. За Ана Мария село Пирин е истинска приказка. Когато девойката разбрала, че ще бъде създадена скулптура по нейния лик, тя изпитала огромна радост и вълнение. Когато видяла завършената творба, се почувствала уникално и неописуемо – преживяване, което ще помни завинаги.
ЙОРДАНОВДЕН В СЕЛО МИКРЕВО! На 6 януари 2025 г. – Богоявление и в с. Микрево бе хвърлен кръста в реката и уловен от Васил Стоилков на 36 години от с. Микрево. По традиция от името на кмета на Община Струмяни г-н Емил Илиев и той получи осветено златно кръстче, с пожелание за много здраве, късмет и успехи през новата година! Честит празник! Бъдете живи и здрави!
15-годишният Деян Вълев извади Богоявленския кръст от реката в Благоевград.Той е деветокласник и тренира Таекуондо. Участва във ритуала за втора година. След победата си пожела здраве и късмет за всички. Ритуалът е наблюдаван от стотици жители и се извършва по традиция от свещеници. Прочетете повече в статията.