Традиция

Миналия уикенд в родния си град Добринище, младата и талантлива фотографка Христина Клечерова представя първата си самостоятелна фотоизложба под надслов „Завръщане в миналото“. Изложбата, съдържаща се от 12 снимки на автентични български носии, беше открита в читалище „Димитър Благоев“ и привлече много внимание и възхищение от посетителите. В чест на събитието Христина Клечерова сподели своето вдъхновение и опит пред нашия екип. Ето какво разказа тя в интервю пред RodnaVest.com:   Христина Клечерова е млад фотограф със голяма страст към културното наследство на България. На 24 години, родом от Добринище, тя започва да се занимава професионално с фотография преди четири години, след като първоначално се увлича като хоби. „Занимавам се професионално с фотография от близо 4 години, преди това беше просто хоби за разпускане и бягане от реалността и така с течение на времето, осъзнах, че фотографията е моята страст и започнах да се развивам към тази насока,“ споделя Христина.   Изложбата ви „Завръщане в миналото“ беше наистина уникална. Каквo беше вдъхновението ви за този проект и как се роди идеята за него? „Благодаря ви! Винаги съм се питала коя е най-подходящата фотография за мен, онзи стил, който ще ме накара да изпитвам гордост, любов и още много емоции в едно, докато снимам. Една зимна утрин, решихме с моя близка приятелка да се качим на хижа Безбог, да направим снимка на Безбожкото езеро в снега, с нейна пиринска носия и така, доколкото съществуват случайности, на сърце ми остана фолклорната фотография. Така се родиха и вдъхновенията ми за бъдещи проекти, снимки и изложби с автентични носии. За мен е от изключителна гордост да покажа на света, какви съкровища крие нашата малка България.“ Колко време отне да съберете всички автентични носии и да планирате снимките? Как премина процесът на подготовка?  Около половин година ми отнее да събера всички снимки , които бяха показани в тези 12 мои фотографии на изложбата. Целият процес с моделите премина доста приятно и зареждащо , да бъда на един обектив разстояние от тези над стогодишни носии, изпълваше душата ми с гордост и любов . В изложбата са представени различни носии от цяла България. Как избрахте тези конкретни носии и какви истории се крият зад тях?   Да! В изложбата бяха представени 12 носии от различни региони в България. Нямах конкретна идея какви носии искам да снимам, просто така се случи, че познавах и в последствие се запознах с модели, притежатели на тези автентични носии. За мен този стил фотография е изключително особен, защото е стил, който трябва да се снима не само със сърце и любов, но също така и с много уважение. Всяка една носия е красива сама по себе, повечето от тях бяха извадени от чеиза на бабите си, над 150 годишни, непокътнати съкровища, което наистина ме накара да се разчувствам, че съм там и имам възможността да се докосна до тези забравени ценности и да ги оживя с мои кадри. Кой е най-запомнящият се момент от събитието за вас? Как се почувствахте, когато видяхте резултата от вашата работа пред публиката?   Най-запомнящият се момент от събитието, беше че не очаквах толкова много хора да присъстват, че бяха отделили от времето си да бъдат там с нас и заедно с моделите ми да се потопят в магията на миналото. Беше изключително емоционален момент за мен, защото сбъднах една моя мечта- да видя, че толкова много хора се радват на моите фотографии и всичко това да се случи в моя роден град, Добринище.   Какви предизвикателства срещнахте при снимането на тези автентични носии? Не мога да кажа, че съм срещнала предизвикателства при самото снимане. По-скоро се радвах, че мога да науча повече за всяка една част от носията и за всеки един елемент по нея.   Какво послание искате да предадете на зрителите чрез вашата изложба и вашата фотография като цяло? Посланието към зрителите ми, е да пазят, ценят и обичат традициите ни и тези ценности , които са ни оставени. Защо е важно културното наследство да се запази?   Културното наследство е важно да се пази , защото ни е оставено от нашите баби и дядовци от една вече отминала епоха, която ако не се запази с времето, наистина можем да я загубим, а според мен, България е по-красива с такава история.   Имате ли планове за нови проекти или изложби, които искате да реализирате? Имам планове за много бъдещи проекти и изложби, но засега няма да издавам какво следва.   С изложбата „Завръщане в миналото“, Христина Клечерова демонстрира не само своята любов към фотографията, но и своето уважение и отдаденост към културното наследство на България. Тя успява да съчетае миналото и настоящето в своите кадри, показвайки колко ценно и значимо е то за бъдещето на нашата нация. Пожелаваме и успех в бъдещите начинания!   

Какво представляват русалиите? Чували ли сте за русалиите? Ако някога сте посещавали станчинарските игри в Петрич, със сигурност знаете за тях. Ако не – ето малко информация: мъжете, които участват, изпълняват тежки танци, представящи военни ритуали. Русалиите са уникални, защото техните танци представляват истинска тайна военна подготовка. Да си русалия в Петрич е въпрос на чест и достойнство, затова толкова много мъже се включват в ритуала. Историческо значение на русалиите Древните ефеби са тайни мъжки общества, които преди 2400 години са представяли пред гостите на всеки полис местните ритуали и танци. Русалиите са техният еквивалент. „Русалиите израстват през вековете, достигайки до 13 век, когато епископ Димитър Хуматян обявява техните ритуални и военни танци на тайните мъжки общества за бесовски или поганни. Но това не попречва впоследствие, през 16 и 17 век, Светата православна църква да ги приобщи към своите ритуални празници, които се провеждат през поганните дни от Рождество Христово до Йордановден“, обяснява Димитър Яков, председател на Сдружение „Русалии“. Ритуали и дейности на русалиите През поганните дни русалиите се събират в черковното настоятелство. Там свещеникът им дава така наречената „давия“, а след това те събират помощи за черкви, манастири, кладенци и килийни училища. „Всяка пара, която е събрана от русалиите, подлежи на отчет. Ние сме безсребърници. През тези поганни дни им е разрешено да извършват единствените в нашата светата православна християнска църква обреди по екзорсизъм. Това са форми на гонене на уплах и т.н. Най-важното в тези ритуални и военни танци е духовността. Всички, които присъстват на русалийския ритуал, трябва да вярват в него“, разказва Яков. Лечение и духовна практика Дори хората, които трябва да бъдат изцелени, трябва да вярват в ритуала. В съвремието русалиите получават молби да помогнат с различни проблеми – от уплах и ставни проблеми до леки заболявания. „Водачът приема негативната енергия от болния човек, прескача се болният човек и се изпълнява един красив ритуал около него. Последният, най-младият русалия, получавайки негативната енергия, обикновено припада. Когато русалиите се завръщат в Светата православна църква, свещеникът им чете молитва, за да не полудеят през всичките тези дни“, допълва Яков. Танците и физическата подготовка Русалийските танци са изключително тежки и динамични, изпълнявани само от мъже. Те представят военен обред и обичай, защото по време на Османската империя християните не са имали право да участват в армията. „Това представляват абсолютни тренировки – фехтовка, танци, клякания, подскачания, атака и отбиване на удари. Използваме голи саби, калъчки или шамшири. Основните ръководители на русалийската дружина са въоръжени с балтак, който носи всеки участник. Протове са първите между равни“, обяснява Яков. Съвременно значение и защита на традицията Русалиите кандидатстват за включване в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО и Министерството на културата. „Русалийството е невероятно красиво приключение – една от най-красивите приказки в българския фолклор. Надяваме се тези легенди и предания да се предават от баща на син и да продължим да се занимаваме с тях във времето, което ни предстои“, заключва председателят на Сдружение „Русалии“.

14 групи пресъздават стари български обичаи и традиции по време на фестивала „Кукерски игри в Пиринско“ в Благоевград 13 местни и една гостуваща група ще вземат участие по време на тазгодишния фестивал „Кукерски игри в Пиринско“, който ще се проведе на 7 януари в Благоевград. Атрактивните дефилета ще започнат в 10.00 часа в неделя от ул. „Тодор Александров“ (при сградата на Съдебна палата), а крайната точка е пл. „Георги Измирлиев“. Времето за представяне на всяка кукерска група пред журито и публиката е 15 минути. Предвидени са награди в различни категории, а сред тях са: “За автентичност и придържане към традициите“, „За масовост“, „За иновации и най-добро пресъздаване на актуален въпрос“, „За артистичност“, „За най-атрактивни маски“, „За най-добра хореография“, „За най-автентично пресъздаване на обреден ритуал“, „За най-добра младоженческа двойка“, „За най-добра старческа група“, „За най-добра мечкарска група“, „За най-добра композиция“, „За най-добро цялостно представяне“, „За артистичност“, „За най-добри костюми“. Предварително изтеглен жребий определи поредността на групите, те ще преминат по следния ред: – с. Българчево; – с. Изгрев; – „Предел махала“ (II квартал) – с. Зелен дол; – с. Лешко; – с. Еленово; – кв. „Грамада“ ( II група); – с. Падеш; – кв. „Струмско“; – кв. „Плажа“; – с. Покровник; – III квартал; – с. Логодаж; – гр. Петрич (времето, в което групата ще се включи във фестивала ще бъде съобразено с пристигането на участниците в Благоевград). Журито, което ще даде своята компетентна оценка, е в състав: Иван Милушев, художник и директор на ГХГ, доц. Димитрия Спасова, културолог, д-р Кирил Алексиев, директор на Регионален исторически музей. За всички деца, участници във фестивала са предвидени медали от Община Благоевград

Още на Бъдни вечер дружината в село Ломeц започна обиколката на къщите Коледари огласиха Троянския Балкан. Още на Бъдни вечер дружината в село Ломeц започна обиколката на къщите. Обичаят в края на годината се изпълнява от читалище „Събуждане” за здраве, благоденствие и берекет. Навръх християнския празник Балканът беше огласен от песните на дузина коледари.

Независимо къде си на Коледа, с корените ти те свързва сплотеността и традицията Много българи посрещат Рождество Христово на хиляди километри от дома. Над 120 хиляди българчета празнуват в Германия. Българчета от Мюнхен, един от германските градове с голяма българска общност. Само в българското училище „Дора Габе“ в града учат 250 деца, с 2/3 повече спрямо миналата година. Данните сочат, че за последното десетилетие броят на децата в Германия с българско гражданство се е увеличил 10 пъти и вече са над 120 000. Децата от училище „Дора Габе“ в Мюнхен показаха, че място за съмнение, въпреки хилядите километри до България – няма. Независимо къде си на Коледа, с корените ти те свързва сплотеността и традицията.   „Стараем се да отбелязваме подобаващо всички български празници. Ето, например, следващата събота ще правим задружно сурвачки. Това, към което се стремим е да сме заедно в това, което правим. Всеки носи по нещо. Едни родители пукаме пуканки, други вплитаме конци, трети предем прежда, четвърти правят самата заготовка на сурвачката. Така че, миналата година имахме доброволци изготвили готови сурвачки вътре с историята. Ние се стараем освен вътре в училището, като среда основа, да разпространим тези традиции и да запознаем и германската общност с нашите традиции“, каза Преслава Костова, представител на на Управителния съвет към училището „Заедно“, именно това е думата, която описва българската общност в Мюнхен. „Смятам, че това, което най-добре и най-силно влияе на сплотяването на нас като общност тук, това са именно нашите празници, които се основават на традициите ни. Когато видиш да пеят и танцуват заедно 500, 600 души бяха вчера на нашия концерт и всички пеят танцуват и се радват. Всеки гледа най-милото си на сцената – децата това е такава огромна и неописуема радост. Когато видим децата ни да изпълняват песни, да изпълняват хора, ръченица. Не мога да ти опиша какъв блясък идва от очите на хората“, добави Костова.   Коледното тържество на училището отбелязва и своята 10-а годишнина. А на празника се събират всички сдружения и училища в Мюнхен, за да бъдат заедно. „Всичко се състои в нашите задружни сили. Без тази взаимност и без това сплотяване, което ние всички трябва да си поставим като основна цел, за да можем да го предадем на децата нищо не е постижимо“, твърди тя.

Част от сънародниците ни, живеещи в чужбина, няма да се приберат за Коледа заради скъпите самолетни билети Заради поскъпналите самолетни билети през последните години много българи, живеещи в чужбина, няма да се приберат у нас за Коледа. Но макар да са на хиляди километри от родината, те не спират да милеят за нея. Даже извиха голямо българско хоро в Кралското графство Бъркшър. То е едно от най-старите в Обединеното кралство. На негова територия се намира замъкът Уиндзор, в който бе погребана кралица Елизабет II. В него избра да живее и пресолонаследникът принц Уилям със семейството си. Заради близостта си до Лондон графството е предпочитано място за живот и от много чужденци, а фестивалите, които се организират за големи празници, са наистина запомнящи се със своето многообразие.

Докато много хора бързат към нощните клубове, българи се събират да танцуват хора и ръченици в една от големите зали в Лондон На хоротека вместо на дискотека. И ако мислите, че става дума за България, лъжете се или не съвсем. Запознаваме ви с българи в Лондон, които вместо на дискотека, ходят на хоротека. Оказва се, че хоротеките стават все по-предпочитани сред младите българи в Англия и някои от тях рядко стъпват в дискотека. Причината е, че почти всеки уикенд има някъде забавление с български народни танци. Хората се организират през социалните мрежи. Събират се да танцуват  в заведения или обществени зали, които наемат сами. Понякога им се налага да пътуват над 200 километра, за да участват в хоротека, но не жалят средства и лично време, за да го направят. Събота вечер в Лондон. Докато много хора бързат към нощните клубове, българи се събират да танцуват хора и ръченици в една от големите зали на „Оксфорд стрийт“. „Хоротеките за мен са много по-весели, забавни и хората там са много по-различни. Мястото е зареждащо. Зарежда ме за целия месец напред и нямам търпение за всяка една хоротека“, казва Никол. Тя следва бизнес мениджмън в Кингстън юнивърсити в Лондон и я намираме да танцува заедно с майка си Венера, която е учителка. „Ами аз много обичам мама и обичам народните танци, и съм много щастлива, че и двете имаме еднакъв интерес и можем да го осъществяваме тук в тази държава“, заяви Никол. „Аз пък съм много щастлива, че дъщеря ми след години живот в чужбина продължава да обича българските танци, защото тя още в България, когато живеехме, танцуваше и до ден днешен се е запазило това в сърцето ѝ“, споделя Венера. „Тук чувството стана по-силно – обичта към танците“, допълни Никол.   Обичта към танците ги отвежда и в лондонския ансамбъл „България“. „Да, лесно е да ходиш на дискотека. Като цяло аз ходя един път в годината, но предпочитам да ходя всяка седмица на хоротека, защото чувството е невероятно. Просто като чуя българска музика – настръхвам, и винаги това ме влече“, казва Румен. Той също е танцьор в ансамбъла и често влиза в ролята на диджей на българските събирания. „Запознавал съм се с много хора, дори и мома си намерих на една от хоротеките, която е в Гилфорд. Просто намерих си там момата и още по-хубаво е, че и тя обича българския фолклор, което много ме радва“, коментира Румен. Понякога хоротеките продължават и по седем часа, но умора сред почитателите им не се забелязва. „Ние сме планували хоротеки до края на годината. Нямаме свободна събота“, споделиха Никол и Венера.

Цялата носия е изработена ръчно До Балкана в Своге, една българка с двете си ръце съживи 100-годишни технологии в изготвянето на кюстендилската носия.  Тя е носителката на приза на ЮНЕСКО “Живо човешко съкровище”. Мадлен Божилова Амин прекарва четири години в свето ателие, за да се научи как се прави кюстендилска носия.   „Върнах се от чужбина и реших, че искам да си направя носия, потърсих някой, който да я изработи, но не успях да намеря. Така сама започнах да издирвам техниките, които да ми помогнат в направата ѝ”, разказа Мадлен. Тя уточни, че работата е продължила четири години, докато успява да я изработи напълно.   „Цялата носия е изработена ръчно”, каза тя. В носията са вплетени златни и сребърни нишки. Мадлен добави, че завършва текстил при Петко Петков, там се научава да работи на стан.  Тя уточнява, че иска да предаде придобитите знания на хората, които имат искрицата в себе си  и ще продължат занаята.