Традиция

Какво представляват русалиите? Чували ли сте за русалиите? Ако някога сте посещавали станчинарските игри в Петрич, със сигурност знаете за тях. Ако не – ето малко информация: мъжете, които участват, изпълняват тежки танци, представящи военни ритуали. Русалиите са уникални, защото техните танци представляват истинска тайна военна подготовка. Да си русалия в Петрич е въпрос на чест и достойнство, затова толкова много мъже се включват в ритуала. Историческо значение на русалиите Древните ефеби са тайни мъжки общества, които преди 2400 години са представяли пред гостите на всеки полис местните ритуали и танци. Русалиите са техният еквивалент. „Русалиите израстват през вековете, достигайки до 13 век, когато епископ Димитър Хуматян обявява техните ритуални и военни танци на тайните мъжки общества за бесовски или поганни. Но това не попречва впоследствие, през 16 и 17 век, Светата православна църква да ги приобщи към своите ритуални празници, които се провеждат през поганните дни от Рождество Христово до Йордановден“, обяснява Димитър Яков, председател на Сдружение „Русалии“. Ритуали и дейности на русалиите През поганните дни русалиите се събират в черковното настоятелство. Там свещеникът им дава така наречената „давия“, а след това те събират помощи за черкви, манастири, кладенци и килийни училища. „Всяка пара, която е събрана от русалиите, подлежи на отчет. Ние сме безсребърници. През тези поганни дни им е разрешено да извършват единствените в нашата светата православна християнска църква обреди по екзорсизъм. Това са форми на гонене на уплах и т.н. Най-важното в тези ритуални и военни танци е духовността. Всички, които присъстват на русалийския ритуал, трябва да вярват в него“, разказва Яков. Лечение и духовна практика Дори хората, които трябва да бъдат изцелени, трябва да вярват в ритуала. В съвремието русалиите получават молби да помогнат с различни проблеми – от уплах и ставни проблеми до леки заболявания. „Водачът приема негативната енергия от болния човек, прескача се болният човек и се изпълнява един красив ритуал около него. Последният, най-младият русалия, получавайки негативната енергия, обикновено припада. Когато русалиите се завръщат в Светата православна църква, свещеникът им чете молитва, за да не полудеят през всичките тези дни“, допълва Яков. Танците и физическата подготовка Русалийските танци са изключително тежки и динамични, изпълнявани само от мъже. Те представят военен обред и обичай, защото по време на Османската империя християните не са имали право да участват в армията. „Това представляват абсолютни тренировки – фехтовка, танци, клякания, подскачания, атака и отбиване на удари. Използваме голи саби, калъчки или шамшири. Основните ръководители на русалийската дружина са въоръжени с балтак, който носи всеки участник. Протове са първите между равни“, обяснява Яков. Съвременно значение и защита на традицията Русалиите кандидатстват за включване в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО и Министерството на културата. „Русалийството е невероятно красиво приключение – една от най-красивите приказки в българския фолклор. Надяваме се тези легенди и предания да се предават от баща на син и да продължим да се занимаваме с тях във времето, което ни предстои“, заключва председателят на Сдружение „Русалии“.

14 групи пресъздават стари български обичаи и традиции по време на фестивала „Кукерски игри в Пиринско“ в Благоевград 13 местни и една гостуваща група ще вземат участие по време на тазгодишния фестивал „Кукерски игри в Пиринско“, който ще се проведе на 7 януари в Благоевград. Атрактивните дефилета ще започнат в 10.00 часа в неделя от ул. „Тодор Александров“ (при сградата на Съдебна палата), а крайната точка е пл. „Георги Измирлиев“. Времето за представяне на всяка кукерска група пред журито и публиката е 15 минути. Предвидени са награди в различни категории, а сред тях са: “За автентичност и придържане към традициите“, „За масовост“, „За иновации и най-добро пресъздаване на актуален въпрос“, „За артистичност“, „За най-атрактивни маски“, „За най-добра хореография“, „За най-автентично пресъздаване на обреден ритуал“, „За най-добра младоженческа двойка“, „За най-добра старческа група“, „За най-добра мечкарска група“, „За най-добра композиция“, „За най-добро цялостно представяне“, „За артистичност“, „За най-добри костюми“. Предварително изтеглен жребий определи поредността на групите, те ще преминат по следния ред: – с. Българчево; – с. Изгрев; – „Предел махала“ (II квартал) – с. Зелен дол; – с. Лешко; – с. Еленово; – кв. „Грамада“ ( II група); – с. Падеш; – кв. „Струмско“; – кв. „Плажа“; – с. Покровник; – III квартал; – с. Логодаж; – гр. Петрич (времето, в което групата ще се включи във фестивала ще бъде съобразено с пристигането на участниците в Благоевград). Журито, което ще даде своята компетентна оценка, е в състав: Иван Милушев, художник и директор на ГХГ, доц. Димитрия Спасова, културолог, д-р Кирил Алексиев, директор на Регионален исторически музей. За всички деца, участници във фестивала са предвидени медали от Община Благоевград

Още на Бъдни вечер дружината в село Ломeц започна обиколката на къщите Коледари огласиха Троянския Балкан. Още на Бъдни вечер дружината в село Ломeц започна обиколката на къщите. Обичаят в края на годината се изпълнява от читалище „Събуждане” за здраве, благоденствие и берекет. Навръх християнския празник Балканът беше огласен от песните на дузина коледари.

Независимо къде си на Коледа, с корените ти те свързва сплотеността и традицията Много българи посрещат Рождество Христово на хиляди километри от дома. Над 120 хиляди българчета празнуват в Германия. Българчета от Мюнхен, един от германските градове с голяма българска общност. Само в българското училище „Дора Габе“ в града учат 250 деца, с 2/3 повече спрямо миналата година. Данните сочат, че за последното десетилетие броят на децата в Германия с българско гражданство се е увеличил 10 пъти и вече са над 120 000. Децата от училище „Дора Габе“ в Мюнхен показаха, че място за съмнение, въпреки хилядите километри до България – няма. Независимо къде си на Коледа, с корените ти те свързва сплотеността и традицията.   „Стараем се да отбелязваме подобаващо всички български празници. Ето, например, следващата събота ще правим задружно сурвачки. Това, към което се стремим е да сме заедно в това, което правим. Всеки носи по нещо. Едни родители пукаме пуканки, други вплитаме конци, трети предем прежда, четвърти правят самата заготовка на сурвачката. Така че, миналата година имахме доброволци изготвили готови сурвачки вътре с историята. Ние се стараем освен вътре в училището, като среда основа, да разпространим тези традиции и да запознаем и германската общност с нашите традиции“, каза Преслава Костова, представител на на Управителния съвет към училището „Заедно“, именно това е думата, която описва българската общност в Мюнхен. „Смятам, че това, което най-добре и най-силно влияе на сплотяването на нас като общност тук, това са именно нашите празници, които се основават на традициите ни. Когато видиш да пеят и танцуват заедно 500, 600 души бяха вчера на нашия концерт и всички пеят танцуват и се радват. Всеки гледа най-милото си на сцената – децата това е такава огромна и неописуема радост. Когато видим децата ни да изпълняват песни, да изпълняват хора, ръченица. Не мога да ти опиша какъв блясък идва от очите на хората“, добави Костова.   Коледното тържество на училището отбелязва и своята 10-а годишнина. А на празника се събират всички сдружения и училища в Мюнхен, за да бъдат заедно. „Всичко се състои в нашите задружни сили. Без тази взаимност и без това сплотяване, което ние всички трябва да си поставим като основна цел, за да можем да го предадем на децата нищо не е постижимо“, твърди тя.

Част от сънародниците ни, живеещи в чужбина, няма да се приберат за Коледа заради скъпите самолетни билети Заради поскъпналите самолетни билети през последните години много българи, живеещи в чужбина, няма да се приберат у нас за Коледа. Но макар да са на хиляди километри от родината, те не спират да милеят за нея. Даже извиха голямо българско хоро в Кралското графство Бъркшър. То е едно от най-старите в Обединеното кралство. На негова територия се намира замъкът Уиндзор, в който бе погребана кралица Елизабет II. В него избра да живее и пресолонаследникът принц Уилям със семейството си. Заради близостта си до Лондон графството е предпочитано място за живот и от много чужденци, а фестивалите, които се организират за големи празници, са наистина запомнящи се със своето многообразие.

Докато много хора бързат към нощните клубове, българи се събират да танцуват хора и ръченици в една от големите зали в Лондон На хоротека вместо на дискотека. И ако мислите, че става дума за България, лъжете се или не съвсем. Запознаваме ви с българи в Лондон, които вместо на дискотека, ходят на хоротека. Оказва се, че хоротеките стават все по-предпочитани сред младите българи в Англия и някои от тях рядко стъпват в дискотека. Причината е, че почти всеки уикенд има някъде забавление с български народни танци. Хората се организират през социалните мрежи. Събират се да танцуват  в заведения или обществени зали, които наемат сами. Понякога им се налага да пътуват над 200 километра, за да участват в хоротека, но не жалят средства и лично време, за да го направят. Събота вечер в Лондон. Докато много хора бързат към нощните клубове, българи се събират да танцуват хора и ръченици в една от големите зали на „Оксфорд стрийт“. „Хоротеките за мен са много по-весели, забавни и хората там са много по-различни. Мястото е зареждащо. Зарежда ме за целия месец напред и нямам търпение за всяка една хоротека“, казва Никол. Тя следва бизнес мениджмън в Кингстън юнивърсити в Лондон и я намираме да танцува заедно с майка си Венера, която е учителка. „Ами аз много обичам мама и обичам народните танци, и съм много щастлива, че и двете имаме еднакъв интерес и можем да го осъществяваме тук в тази държава“, заяви Никол. „Аз пък съм много щастлива, че дъщеря ми след години живот в чужбина продължава да обича българските танци, защото тя още в България, когато живеехме, танцуваше и до ден днешен се е запазило това в сърцето ѝ“, споделя Венера. „Тук чувството стана по-силно – обичта към танците“, допълни Никол.   Обичта към танците ги отвежда и в лондонския ансамбъл „България“. „Да, лесно е да ходиш на дискотека. Като цяло аз ходя един път в годината, но предпочитам да ходя всяка седмица на хоротека, защото чувството е невероятно. Просто като чуя българска музика – настръхвам, и винаги това ме влече“, казва Румен. Той също е танцьор в ансамбъла и често влиза в ролята на диджей на българските събирания. „Запознавал съм се с много хора, дори и мома си намерих на една от хоротеките, която е в Гилфорд. Просто намерих си там момата и още по-хубаво е, че и тя обича българския фолклор, което много ме радва“, коментира Румен. Понякога хоротеките продължават и по седем часа, но умора сред почитателите им не се забелязва. „Ние сме планували хоротеки до края на годината. Нямаме свободна събота“, споделиха Никол и Венера.

Цялата носия е изработена ръчно До Балкана в Своге, една българка с двете си ръце съживи 100-годишни технологии в изготвянето на кюстендилската носия.  Тя е носителката на приза на ЮНЕСКО “Живо човешко съкровище”. Мадлен Божилова Амин прекарва четири години в свето ателие, за да се научи как се прави кюстендилска носия.   „Върнах се от чужбина и реших, че искам да си направя носия, потърсих някой, който да я изработи, но не успях да намеря. Така сама започнах да издирвам техниките, които да ми помогнат в направата ѝ”, разказа Мадлен. Тя уточни, че работата е продължила четири години, докато успява да я изработи напълно.   „Цялата носия е изработена ръчно”, каза тя. В носията са вплетени златни и сребърни нишки. Мадлен добави, че завършва текстил при Петко Петков, там се научава да работи на стан.  Тя уточнява, че иска да предаде придобитите знания на хората, които имат искрицата в себе си  и ще продължат занаята.

На 26 ноември 2023 г. имен ден празнуват всички, които носят името Стилиан, Стилиана, Стилиян, Стилияна, Стелян, Стела, Стилян, Щерян, Щеряна, Щилиан, Щилиана, Щилиян, Щилияна и производните им. На този ден българската православна църква чества Св. Стилиан. Св. Стилиан е роден и живял в периода между 400 и 500 г. сл. Р. Хр. в Пафлагония, която се простирала покрай южния бряг на Черно море в Мала Азия. Благословен още от майчината си утроба, той растял, възпълвайки се с Дух Свети. Макар и дете, в него вече се проявявали изключителните дарове на свят живот. Той не оставял своенравията да омърсят ни духа, ни душата му – бил чист, пречист. Така растял без земни страсти и без да остави користолюбието и любовта към земните богатства да го завладеят и подчинят на развалата и тлението. Със силата на благодатта Божия той успял да се пребори с всички уловки на временния земен живот и виждайки живота през чистата Божия премъдрост, решил да последва стремлението на своята душа. А тя, неговата душа, го зовяла към борби нравствени и извисени. Зовяла го към упражняването на добродетелта, като му сочела тежкия и трудно проходим път към живота вечен и блажен. Чистото му сърце се отзовало на този зов на душата и впървом тъй постъпил: всичко в наследство, що той притежавал, продал и раздал на църковни хора сиромаси. И когато се освободил напълно от бащиното си имане, изпълнен с облекчение и радост, си казал: „Е, махнах острия бодил, дето ме беше приковал към желанията на смъртното ми тяло. А сега ме чака пътят към живота в истината“. Така, след като се освободил от земното си имане, св. Стилиан потеглил към съкровището небесно. Отишъл в недалечен манастир и се облякъл там в монашеска схима. От тоз момент нататък никаква земна мисъл, никакъв помисъл за нещо материално не можели вече да го отдалечат от вярата и молитвата. Стараел се само да се хареса на Господа, да разхубави душата си и да си спечели така обиталище на небесата. Не оставил в себе си никакво желание, което да противоречи на Божията воля. Оттук нататък аскетическият му живот за мнозина бил неописуем. Чистотата му блестяла, постът му бил най-строг, бденията – чудни, смирението – светоносно. В борба срещу трите врагове човешки – плътския, светския и дявола, той трите монашески добродетели – нестежание, душевна чистота и послушание, до съвършенство овладял. Пустинният живот претворил св. Стилиан в светла звезда на аскетизма. Той станал образец за подражание в добродетелта на млади и на стари.