Традиция

Сандански чества 111 години от своето Освобождение „Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея всичко може да направи“! Община Сандански ще отбележи славната дата 20 октомври, когато преди 111 години идва дълго чаканата свобода! Свобода, извоювана със смелостта на всички онези безстрашни герои, които пожертваха себе си за нея. Свеждаме глави с почит и преклонение! Церемонията по полагане на венци и цветя пред паметника на генерал Тодоров в парк „Свети Врач“ ще бъде на 20 октомври /петък/, 17:30 ч. Да помним! Българи сме!

Тържествена света литургия бе обслужена в храм “Свети Иван Рилски“ по повод празника на светеца и деня на град Перник. Тя бе възглавена от предстоятеля на храма протойерей Людмил Йорданов. В празничния ден, в който Перник празнува 120-та годишнина от обявяването на Св. Иван Рилски за покровител на града ни, храмът, който носи неговото име навършва 103 години. „Минната църква“ е осветена на 19 октомври 1920 г., в деня, в който Православната църква чества паметта на светеца. В храма бяха десетки перничани, сред които зам.-кметът на община Перник Стефан Кръстев, секретарят на общината Мартин Жлябинков и областният управител Людмил Веселинов. Строежът на храм „Св. Иван Рилски“ започва още през 1910 година. Новият храм на Перник е построен по поръчка и за духовните потребности на работещите в Мини Перник. Войните от 1912 до 1918 г. са причина завършването да се забави. Едва през 1920 г. в деня на Св. Иван Рилски, на 1 ноември по тогавашния календар, храмът е осветен от Левкийския епископ Варлаам. На 17 октомври 2009 г. храмът прие като дар от Рилския манастир частица от мощите на св. Иван Рилски. Светинята беше донесена в Перник от игумена на манастира Негово Преосвещенство Адрианополски епископ Евлогий.

Хиляди хора посетиха храма на Преподобна Стойна „Св. Георги“ в с. Златолист. Опашките започваха още от паркинга, а колоната от автомобили бе от началото на моста. Празничните дни се оказаха най-подходящ момент за вярващите да посетят храма. Мнозина вярват в силите и чудесата, които се случват на това място. След разговор с хора от опашката се оказа, че посещението им е за втори, трети или четвърти път. Майки, карат децата си на мястото, на което са се молили за поколение, други споделиха, че са излекували различно видове болести, а трети, че идват за първи път с вяра, за чудо и здраве. Сред посетителите имаше от Варна, Русе, Добрич, Велико Търново, Враца, София и други. Също така новото и асфалтирано трасе придава много по-комфортно и нормално пътуване за туристите. През пролетта бе завършен ремонта на цялото трасе от с. Катунци до храм „Свети Георги“.  

Община Сандански ще отбележи Деня на независимостта на България – 22 септември На 22 септември /петък/, в 11:00 ч. пред Паметника на загиналите във войните ще бъдат положени венци и цветя в знак на признателност към героите на България. В церемонията ще се включат и военнослужещи от 3-то Бригадно командване – Благоевград. Каним всички жители и гости на град Сандански да отбележим 115-та годишнина от обявяването на Независимостта на Република България!

В Етъра – музея на открито край Габрово, днес започва 18-ият Международен панаир на традиционните занаяти. 25 майстори от страната и 30 от чужбина ще участват в изложението и ще демонстрират своите умения в старинните техники. В рамките на панаира се провежда майсторска надпревара и тази година състезанието е в занаята куюмджийство. Надпреварата тази година е между майстори на украшения и други ювелирни изделия от благородни метали от Малта, Румъния, Турция, Северна Македония и България. След края на състезанието, вдъхновено от майсторските облози от времето на Българското възраждане, жури ще определи най-добрия и ще му връчи голямата награда „Сребърна хлопка“. По умения и сръчност в направата на бижута ще се надпреварват и участниците в младежката секция. Тези прояви са традиционни в рамките на Международния панаир на занаятите в Етъра, който се провежда след тригодишно прекъсване. За разлика от предишни изложения, сега домакините са поканили само майстори, дали своя дан за съхранението на занаята, който практикуват. В дните до неделя на Етърската чаршия посетителите ще могат да наблюдават демонстрации на умения, представени за пръв път на панаира, и да се запознаят с майстори, които практикуват изчезващи занаяти.

Фестивалът на лютеницата се превърна в традиция за благоевградското с. Логодаж, кметът Илко Стоянов получи оригиналната рецепта за най-вкусната българска разядка Фестивалът на лютеницата за втора поредна година събра стотици почитатели на най-вкусната традиционна българска разядка в двора на училището в благоевградското село Логодаж. На кулинарния празник присъства и кметът на Благоевград Илко Стоянов. Той бе посрещнат от неповторимите Логодажки баби, пазещи тайната в приготвянето на царицата на зимнината. Секретарят на читалище „Иван Чаушки“ Дафинка Бойчева връчи на кмета Стоянов оригиналната рецепта на логодажката лютеница, предавана от поколение на поколение. Неустоимият аромат на истинската бабина зимнина, къкрещите цяла нощ казани привлякоха в съботния ден любителите на здравословната храна, решили да се опушат край огнището като опитат от домашно приготвената лютеница. На място бе омесен и опечен хляб по стара българска рецепта. На фестивала на търг бяха продадени лимитирана серия лютеница “Детска”, “Ловджийска” и традиционна “Логодажка лютеница”. Бурканчетата отидоха при гости от София, Варна, Благоевград, а събраните средства ще бъдат дарени за участия на Логодажките баби по фестивали в страната. Най-високата цена, дадена за бурканче лютеница бе 30 лева. Така всеки участвал в наддаването си тръгна със спомен от този хубав празник, който се превърна в традиция за с. Логодаж. И докато кулинарите се трудеха и доброто настроение бе на всяка маса част от присъстващите извиха хора и показаха, че селото е живо и привлича все повече млади хора. Организатори на събитието са Община Благоевград, читалище „Иван Чаушки“ с. Логодаж и кметство Логодаж.

Успение (заспиване) на Пресвета Богородица е един от 12-те велики християнски празници, чествани и от православни, и от католици. Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния си живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта ѝ Архангел Гавраил съобщава на Пресвета Богородица, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното ѝ желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа ѝ с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“ В памет на явяването на Пресвета Богородица пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“. Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица за житейските си проблеми. На този ден се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – с курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Имен ден празнуват всички, които носят името Мария.

Голяма Богородица – денят, в който християнската църква почита Света Богородица, като покровителка на майчинството, жените и семейното огнище. Празнуват всички, които носят името Мария, Мариана и техните производни, както и Богдана и Богдан, Божан, Божидар. У нас денят на Божията майка е най-големият летен християнски празник. Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица е един от 12-те християнски празници, чествани и от православни, и от католици. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване. Оттук и думата „успение“ – заспиване. Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица , за разлика от Малката Богородица , когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Света Богородица се почита, като покровителка на майчинството и на жените, като пазителка на семейното огнище. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с порфорен орнамент, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.