Традиция

Фестивалът на лютеницата се превърна в традиция за благоевградското с. Логодаж, кметът Илко Стоянов получи оригиналната рецепта за най-вкусната българска разядка Фестивалът на лютеницата за втора поредна година събра стотици почитатели на най-вкусната традиционна българска разядка в двора на училището в благоевградското село Логодаж. На кулинарния празник присъства и кметът на Благоевград Илко Стоянов. Той бе посрещнат от неповторимите Логодажки баби, пазещи тайната в приготвянето на царицата на зимнината. Секретарят на читалище „Иван Чаушки“ Дафинка Бойчева връчи на кмета Стоянов оригиналната рецепта на логодажката лютеница, предавана от поколение на поколение. Неустоимият аромат на истинската бабина зимнина, къкрещите цяла нощ казани привлякоха в съботния ден любителите на здравословната храна, решили да се опушат край огнището като опитат от домашно приготвената лютеница. На място бе омесен и опечен хляб по стара българска рецепта. На фестивала на търг бяха продадени лимитирана серия лютеница “Детска”, “Ловджийска” и традиционна “Логодажка лютеница”. Бурканчетата отидоха при гости от София, Варна, Благоевград, а събраните средства ще бъдат дарени за участия на Логодажките баби по фестивали в страната. Най-високата цена, дадена за бурканче лютеница бе 30 лева. Така всеки участвал в наддаването си тръгна със спомен от този хубав празник, който се превърна в традиция за с. Логодаж. И докато кулинарите се трудеха и доброто настроение бе на всяка маса част от присъстващите извиха хора и показаха, че селото е живо и привлича все повече млади хора. Организатори на събитието са Община Благоевград, читалище „Иван Чаушки“ с. Логодаж и кметство Логодаж.

Успение (заспиване) на Пресвета Богородица е един от 12-те велики християнски празници, чествани и от православни, и от католици. Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния си живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта ѝ Архангел Гавраил съобщава на Пресвета Богородица, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното ѝ желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа ѝ с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“ В памет на явяването на Пресвета Богородица пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“. Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица за житейските си проблеми. На този ден се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – с курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Имен ден празнуват всички, които носят името Мария.

Голяма Богородица – денят, в който християнската църква почита Света Богородица, като покровителка на майчинството, жените и семейното огнище. Празнуват всички, които носят името Мария, Мариана и техните производни, както и Богдана и Богдан, Божан, Божидар. У нас денят на Божията майка е най-големият летен християнски празник. Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица е един от 12-те християнски празници, чествани и от православни, и от католици. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване. Оттук и думата „успение“ – заспиване. Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица , за разлика от Малката Богородица , когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Света Богородица се почита, като покровителка на майчинството и на жените, като пазителка на семейното огнище. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с порфорен орнамент, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.

Има ли разлика между между овчар и пастир? Оказва се, че има и тя  е много голяма, а каква е тя, най-бързо могат да разберат хората, които се явят и успешно завършат Академията за овчари. Оказва се, че това е професия – изключително сложна и изискваща изключително много умения. Как се гледат овце и кози? Този въпрос заражда Академията за овчари. Неин основател е бизнесконсултантът Ангел Тодоров, който се решава да я създаде, след като много хора го питат как се изгражда бизнес модел, който да осигури финансови печалби в овцевъдството. Тодоров прави проучване и установява, че сред основните проблеми е липсата на хора, които да разбират от овце. И тогава измисля академията. В Академията за овчари обучават и деца: „И всъщност академията за овчари е част от тази посока – стартът на една много по-голяма кампания, която трябва да се развие в следващите 5-10 години и да даде от една страна добро препитание на съвременния български овчар да изгради образа на овчаря на бъдещето. Тоест чрез тази Академия да започнат да се създават вече истински овчари, а не просто пастири, които пушат, пият и ругаят по полетата. Това е в момента образът на овчаря. И на трето място да направи контакта с този тип животни, този тип начин на живот атрактивен за градския човек, като форма на забавление, почивка, възпитание на децата“, посочва Ангел Тодоров пред NOVA. В Академията кандидат-овчарите се учат да изграждат колиби и кошари с чук, брадва и тесла. Разбира се, редовно доят, в началото с повече стискане, после с повече техника. Кошарите в курса се изграждат на различни надморски височини. Най-голямото изпитание е да си овчар на 2000 метра. Там преживяването е сурово. Това е и голямата разлика между пастира и овчаря. Първият може да е всеки. Той просто пасе овцете. Вторият обаче има отговорност. Нито един от кандидатите не е скъсан на летния курс за овчари. Сега обаче предстои есенният, а след него и зимният. Желание е нужно, за да участваш, и разбира се – планинска застраховка.

За православните християни започва Богородичният пост, който продължава две седмици и предшества най-големия празник в чест на Божията Майка – Успение на пресвета Богородица. В църковната традиция Богородичният пост е установен в прослава на св. Богородица. Преданието на Църквата свидетелства, че животът ѝ преминал в пост и молитва. Те били особено усърдни в края на земните ѝ дни, когато се подготвяла за своето успение. Като израз на голямата почит към Божията Майка, Богородичният пост се отличава със своята строгост. Употребява се растителна храна с олио, а на празника Преображение Господне на 6 август се позволява риба. За духовна подкрепа на вярващите е установено през делничните дни на поста в храмовете да се чете Молебен канон към св. Богородица. „За всичко можем да ѝ се помолим, и за здраве, и за успехи, когато имаме затруднение, и за детерождение, и за запазване на децата, за защита от болести, от беди, от всички бедствия пази тя“.

Тази година „Фермата“ се простира извън чергата си – гласи първият тийзър на новия сезон на най-българското риалити. Мотото на новия, девети сезон на „Фермата“ е „Нишката на живота“. Осми сезон „Мостът на времето“ бе спечелен от 25-годишната Веселка от село Борима, майка на три деца. Тя бе победител и във „Фермата“ 5. В осмия сезон на „Фермата“ участваха както нови герои, така и участници от предишните издания – Чавдар, Яни, Дидо от D2, Гуспата, Хепи Ванче, Валерия Дочева и други. Новите участници се пазят в пълна тайна. Самоличността им ще бъде оповестена през есента, когато ще стартира новия сезон, но ще трябва да се бори за рейтинг срещу „Игри на волята“. А тази година в спортното състезание се включват и популярни личности, което допълнително ще зависи интереса на зрителите.