ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ВОЙНИ ПОСВЕТИЛИ ЖИВОТА СИ НА БЛАГОРОДНАТА КАУЗА ДА БРАНЯТ И ПАЗЯТ РОДИНАТА!
Гергьовден е един от най-големите празници в народния календар, отбелязван в чест на Св. Георги Победоносец.
Гергьовден е един от най-празнуваните именни дни в България, а Георги е най-често срещаното мъжко име. На 6-ти май имен ден празнуват още Гергана, Габриел и Габриела, Галя, Галин и Галина, както и всички техни производни.
Свети Георги е от малкото светци, който е славен както от християни, така и от мюсюлмани.
Свети Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.
Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.
Най-често Свети Георги е изобразяван на бял кон, убиващ змей с копието си. Легендата, разказва за едно чудо, случило се близо до град Вирит (дн. Бейрут), където светията препуснал с коня си срещу змея за да спаси млада девойка. Той успява да го прободе с копието си и така спасява не само девойката, а и всички хората от страшната ламя.
По-късно на същото това място издигнали две църкви: първата, прославяща името на Божията майка, а втората – това на свети Георги. Когато освещавали храма, се случило и друго чудо – избликнал извор с жива вода, която лекувала болните телом и духом
На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната трапеза.
По традиция на Гергьовден отбелязваме Денят на храбростта и празника на Българската армия – професионален празник на военнослужащите и празник на Военния орден „За храброст“. Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастира“. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление на Министерския съвет.