ДНЕС Е СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ!

Празникът, който се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, поставя началото на най-продължителния пост през годината.

Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни. На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: „Прощавай, мамо, тате…“ – „Господ да прощава, простен да си!“, е задължителният отговор. На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба. На Сирница за последно преди 7-седмичния и най-строг великденски пост се ядат млечни продукти и яйца.

Вечерта се слага празнична обредна трапеза. Особено оживление създава обичаят хамкане – на края на конец, окачен за гредата на тавана, се връзва обелено яйце, въглен или парче от халвата. Залюляват конеца в кръг и всички около трапезата се мъчат да уловят окаченото с уста. Яйцето от хамкането прибират и по-късно използват като лекарство. А конецът винаги се пали веднага след хамкането, като се нарича последователно на всеки от присъстващите и според това, как гори, се гадае за здраве и живот.

Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва „мамуляк“ /слама от царевица/ и „черешовина“ /кори от черешово дърво/. Всемогъща е силата на огъня и чрез него хората вярват, че изгарят злите духове. За здраве и късмет се прескача огъня.