Какво трябва да знаем за платения и неплатения отпуск според Кодекса на труда
Правото на отпуск е сред най-важните гаранции за всеки работник и служител. Българският Кодекс на труда урежда различни видове отпуски – платени и неплатени, за обучение, за временна неработоспособност, за бременност, раждане и отглеждане на дете, както и такива, свързани с обществени или лични ангажименти. В следващите редове представяме най-важното, което всеки служител трябва да знае за своите права.
Платен годишен отпуск
Съгласно чл. 155 от Кодекса на труда, всеки работник или служител има право на основен платен годишен отпуск. За да може да го ползва, е необходимо да е придобил най-малко четири месеца трудов стаж – независимо дали при един или повече работодатели. Това право се запазва за целия период на трудовата дейност.
Минималният размер на отпуска е 20 работни дни годишно, но за някои категории работници – поради специфични условия на труд – законът предвижда удължен размер. Той се определя с наредба на Министерския съвет.
Работникът подава писмено заявление до работодателя, в което посочва желаните дати. Разрешението се дава също писмено. Служителите от различни вероизповедания имат право да ползват част от отпуска си по време на своите религиозни празници, приравнени по брой на източноправославните.
А ето и кога ще почиваме през септември
Допълнителен платен отпуск
Кодексът предвижда и допълнителен платен отпуск в определени случаи:
-
най-малко 5 дни за работа при условия, свързани с повишен риск за живота и здравето;
-
най-малко 5 дни за служители с ненормиран работен ден.
В колективен или индивидуален договор може да бъде договорен и по-голям размер.
Ползване, отлагане и прекъсване
Отпускът може да се ползва наведнъж или на части, като законът не поставя ограничения за броя на частите. Ако работата е преустановена поради извънредно положение или епидемична обстановка, работодателят има право да предостави отпуска и без съгласие на работника.
Отлагането е възможно както по инициатива на работодателя (по производствени причини), така и на работника (например при болест или друг вид отпуск). Важно е обаче поне половината от дължимите дни да бъдат използвани в съответната година.
Правото на отпуск се погасява по давност след две години от края на годината, за която се полага, ако не е използван. Единственото изключение е при прекратяване на трудовото правоотношение – тогава работникът има право на парично обезщетение за неизползваните дни.
Неплатен отпуск
Според чл. 160 от Кодекса на труда, всеки служител може да поиска неплатен отпуск – независимо от трудовия си стаж и без значение дали е използвал платения си отпуск. Работодателят преценява дали да го разреши и в какъв размер. Това е един от малкото случаи, при които инициативата идва изцяло от работника.
Специални видове отпуски
За семейни и обществени събития
Работниците имат право на кратки отпуски по различни поводи:
-
2 дни при сключване на брак;
-
2 дни при смърт на близък роднина;
-
време за кръводаряване (включително деня след него);
-
време за участие като свидетел, вещо лице или съдебен заседател;
-
по 1 час дневно при срок за предизвестие от работодателя;
-
за участие във формирования за защита при бедствия.
При временна неработоспособност
Всеки служител има право на отпуск при заболяване, трудова злополука, карантина или необходимост да се грижи за болен член от семейството. Тези отпуски се разрешават от здравните органи.
Отпуски за бременност и отглеждане на дете
Законът предвижда редица възможности:
-
410 календарни дни платен отпуск за бременност и раждане, от които 45 преди термина;
-
платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
-
отпуск при осиновяване;
-
2 месеца за бащата или осиновителя при отглеждане на дете до 8-годишна възраст;
-
отпуск за кърмене и хранене;
-
неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 години – до 6 месеца за всеки родител.
Всички тези отпуски се зачитат за трудов и осигурителен стаж.
Отпуски за обучение
Служителите, които учат без откъсване от работа и със съгласието на работодателя, имат право на 25 дни платен отпуск за обучение годишно. Освен това са предвидени и различни размери на неплатен отпуск за изпити, дипломни работи и защита на дисертации.
Други случаи
Законът предвижда още:
-
отпуск за служба в доброволния резерв;
-
отпуск за синдикални дейци – минимум 25 часа годишно;
-
служебен и творчески отпуск по договореност.
Заключение
Кодексът на труда ясно гарантира правото на почивка и възстановяване чрез различни видове отпуски. Важно е работниците да познават правата си, а работодателите – да ги спазват. Независимо дали става дума за платен, неплатен, учебен или отпуск по майчинство, всички те имат за цел да осигурят баланс между професионалния и личния живот.