Бюджетът е „коалиционен“, не ляв или десен
Министерският съвет одобри проектобюджета за 2025 г., който ще бъде внесен в Народното събрание още днес.
Премиерът Росен Желязков заяви, че това е „коалиционен бюджет“, изграден върху общо съгласие, а не върху идеологическа линия.
„Бюджетът не е ляв, десен, либерален или консервативен. Той не създава политики – следва вече приетите“, подчерта министър-председателят преди заседанието.
Социалният диалог продължава през 2026 г.
Желязков уточни, че в последните седмици е проведен социален диалог с различни участници, макар и извън формата на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
„Възможен ли е друг бюджет? При тази геополитическа и национална ситуация – не“, каза премиерът.
По думите му, през 2026 г. ще започнат обсъждания по данъчни, пенсионни и административни реформи.
Парламентът отхвърли ветото на президента и окончателно прие закона за „Лукойл“
„Всички очакват повече“
Премиерът коментира, че обществото и бизнесът очакват повече от държавата, но без допълнителна тежест за бюджета:
„Има различни очаквания – повече държава, но и либерална икономика; повече социални разходи, но без нови данъци; повече възнаграждения, но по-ниско преразпределение.“
Според него бюджетът цели стабилност и предвидимост, за да се отвори възможност за по-дългосрочен разговор за реформи.
КНСБ: „Възможен компромис, при който никой не е доволен“
Президентът на КНСБ Пламен Димитров определи проектобюджета като „възможен компромис“.
Той разкритикува работодателските организации, които не се явиха на заседанието на Тристранния съвет:
„Поведението им поставя под риск социалния диалог“, каза Димитров.
Все пак, работодателите са участвали в обсъжданията на бюджетите на НОИ и НЗОК.
260 млн. евро за заплати на младите лекари в бюджета на НЗОК
Оптимистични прогнози за заетостта
Според икономическия анализ на КНСБ, представен от Любослав Костов, се очаква ръст на заетостта с 1.6% и спад на безработицата до 3.6% през 2025 г.
„За поредна година увеличението на минималната заплата не доведе до спад на заетостта“, допълни Костов.
Държавният дълг расте, но остава под контрол
По данни на КНСБ, държавният дълг за 2025 г. ще бъде 8,83 млрд. евро.
Средствата ще се използват за:
-
рефинансиране на стари заеми – 1,6 млрд. евро;
-
покриване на бюджетния дефицит – 3,3 млрд. евро;
-
капитализация на държавни дружества – 3,9 млрд. евро (основно в енергетиката).
През 2026 г. се очаква дългът да достигне 10,25 млрд. евро, но в рамките на допустимото за стабилни публични финанси.