– Проф. Вагалински, премина ли еуфорията около статуята на Хермес и в музея в Петрич ли ще остане тя, или ще получи софийско жителство? – Права сте, еуфорията премина, но за „софийско жителство“ никога не сме мислили – всичко, което откриваме от 2007 г. насам в Хераклея Синтика, оставяме в музея в Петрич. – Има ли планове тази, а и други находки от Хераклея Синтика да направят околосветско пътешествие в различни музеи? – Находките са много разнообразни и в случая едно такова решение зависи най-вече от работещите в общинския Исторически музей в Петрич. – Не трябва ли нещо да се предприеме на национално ниво, за да може тези уникални неща да се видят от колкото се може повече хора? – Има такава възможност на национално ниво, когато се правят изложби в чужбина и често музеите в страната, не само софийските, работят заедно, като екип. Но в момента лично аз не участвам в такъв проект. – Разкопките ви са с национално значение, но в същото време се налага да се извършват включително и в частни терени. Има ли пречки от страна на собствениците? – Има проблем заради частни парцели, и то на територията на централния площад (форума) на Хераклея Синтика, който проучваме най-задълбочено и от най-дълго време. Липсва добронамереност от страна на притежателите на тези парцели, съответно няма как да има ползотворно сътрудничество между тях и община Петрич. Два от терените са особено важни, те са в централната и в източната част на форума. В единия от тях работихме преди години с разрешението на собственика, но след това взаимоотношенията ни не се развиха добре. Общината отдавна се старае да разреши този проблем, но не се получава, а в резултат страдат римските градежи, архитектурата, която ние сме разкрили. В Закона за археологическото наследство ясно е разписано какви са възможните изходи от ситуацията, но трябва да има воля на стопанин от страна на държавата, респективно на нейния представител – Министерството на културата. За съжаление вече седма година чакаме адекватно решение. – Това не блокира ли работата ви? – Да, създава се напрежение, работата се спира, накъсва се. Но най-неприятното е, че се влошава състоянието на античните градежи. Става дума за тези, които са разкрити отдавна, но са обект само на аварийна консервация от наша страна – именно поради факта, че са в частни парцели. Дори не сме длъжни да го правим, просто сме загрижени за обекта. И тъкмо докато проверявахме какво е състоянието на Големия канал на Хераклея Синтика, открихме най-добре запазената статуя, за която всички говорят в последния месец… Иначе планираните разкопки тази година са в западната част от територията на форума, която е общинска собственост. В източната обаче, където има и частни парцели, може да се прилагат само палиативни мерки. Общината не може да придвижи проект за трайно реставриране и туристическа инфраструктура на този участък, защото не го притежава. В същото време собственикът не полага адекватни грижи и единственото, което прави, е да създава пречки за проучването му. – Какво точно означава „аварийна консервация“? – Суха зидария на стени, които да подпират античните, стигнали до критично състояние. Покриваме част от римските градежи с чували с пясък, за да се запазят. За пореден път изграждаме защитни покрития от дървени конструкции с платна, които прегарят и трябва да се подновяват ежегодно. Проверяваме всяка проблемна зона – затова и влязохме в Големия канал, който сме разкрили още през 2018 – 2019 г. Затворихме го веднага със специално изработена решетка, за да не пострадат любопитни туристи, особено деца. Този път, оглеждайки отвътре стените и дебелия насип, забелязахме две неща – че се влошава състоянието на градежа и че се белее мраморно парче на необичайно място. Внимателно започнахме да проучваме и за наша изненада разкрихме цяла статуя. Много се изписа и изговори за нея, програмата ни се промени, напрежението нарасна. Надявам се, че покрай това откритие държавният апарат ще се раздвижи и най-после ще предприеме адекватни мерки. Защото общината има желание да стопанисва, да управлява, но по закон археологическите обекти/ценности са публична държавна собственост. А ние просто искаме спокойно да си вършим работата, без да се чувстваме между чука и наковалнята. Не е лесно дори само да проучваш, да попълваш белите петна в историята. Но ние се грижим и за популяризирането на Хераклея Синтика, защото създаването на туристически продукт е важно за икономиката. Добавете към това аварийната консервация и ще добиете представа защо сме пред пълно изтощение. – Да разбирам ли правилно – има си собственик на парцела и във всеки един момент той може да отиде и да се разходи с маратонки върху нещо безкрайно ценно, което вие сте консервирали аварийно? Защото земята си е негова и той си е в правото, така ли? – Разбира се, че може и го прави редовно. Но не е въпросът дали влиза. Трябва да се даде ясен знак, че законите в нашата страна се спазват, че има държава и тя се грижи за своето културно-историческо наследство. Но, както сигурно и вие сте забелязали, на хартия имаме добри закони, прилагането им куца. – Да поговорим отново за статуята на Хермес, която последно беше открита. Има ли вече някаква яснота дали е с лика на конкретен владетел или това предстои да се уточнява? – Този въпрос ми го задават всички журналисти от момента, в който се разбра, че белеещият се мрамор е статуя – започнахме работа по нея на 1 юли, на 3-ти я разкрихме докъдето беше възможно, преди да измислим план как да бъде повдигната и пренесена. Тогава още не можехме да видим лицето изяло и затова първоначалната хипотеза беше бог Хермес. Към днешна дата статуята вече е в Петричкия музей и чака реставрация, после ще бъде изправена и поставена на мястото, където ще може да я разглеждат посетителите. Но всяко преместване крие риск – скулптурата е тежка, а в същото време има фини детайли, изработена е грижливо и качествено. Затова първо поканихме специалист с преносим рентген, да изследва за критични точки мрамора, преди да започне процесът на реставрацията. А когато почистването и консервацията приключат, ще можем да видим всички детайли от лицето, за което отсега знаем, че