Какви мотиви изложи Румен Радев
Президентът Румен Радев наложи вето върху последните промени в Закона за държавната собственост и свързани закони.
Според него те отслабват контрола върху държавното имущество, създават риск от злоупотреби и противоречат на Конституцията.
Законът е приет на 31 юли 2025 г. от 51-вото Народно събрание и обединява два различни законопроекта, както и множество предложения между първо и второ четене. Формално целта е да се улесни реализирането на големи инвестиционни и стратегически проекти. Радев твърди, че това става за сметка на правата на гражданите и на задължението на държавата да управлява своето имущество в обществен интерес.
Промените в сделките с държавно имущество
Президентът критикува най-вече промените, които засягат:
-
продажбата и замяната на имоти на Министерството на отбраната;
-
продажбата на обособени части от предприятия в т.нар. „забранителен списък“;
-
режима за учредяване на права върху държавни имоти за лечебни заведения;
-
ускорените процедури за „обекти със стратегическа важност“.
По думите му се премахват установени в закона гаранции, които досега са ограничавали еднолични или политически мотивирани решения при разпореждане с държавно имущество.
Ролята на Министерството на отбраната
С последните промени се отменят изрични правомощия на министъра на отбраната при продажба и замяна на имоти – частна държавна собственост, които са предоставени за управление на министерството.
До сега:
-
процедурите за разпореждане са минавали през министъра на отбраната и Министерския съвет;
-
участието на министъра е гарантирало, че ще се прецени дали имотът действително е с отпаднало значение за отбраната.
След промените:
-
сделките ще се правят по общия ред – с решение на Министерския съвет и/или акт на областен управител;
-
Министерството на отбраната се изважда като задължителен участник в процеса.
Радев посочва, че това е проблем, защото именно Министерството на отбраната има експертизата и информацията за предназначението и нуждата от тези имоти. Изваждането му от процедурата прави „отказа“ на държавата от такива имоти непропорционален и потенциално опасен за националната сигурност.
Приватизация и „забранителният списък“
Президентът критикува и промените в Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСПК).
До сега:
-
продажба на обособени части от търговски дружества с над 50% държавно участие, включени в „забранителния списък“, беше възможна само след решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
След промените:
-
това изискване отпада;
-
органите, които упражняват правата на държавата в съответното дружество, получават широка инициатива да предлагат приватизация на обособени части;
-
продажбите ще се извършват само чрез електронни търгове.
Радев уточнява, че сам по себе си електронният търг е положителен – дава прозрачност и достъп до повече купувачи. Но:
-
изваждането на тези сделки от досегашния строг режим;
-
отсъствието на задължително решение на Народното събрание и Министерския съвет;
намаляват политическата и институционалната отговорност и увеличават риска от злоупотреби.
Според него това може да подкопае смисъла на „забранителния списък“ и да се използва за прикриване на политическа отговорност на управляващото мнозинство.
Конституционният аргумент на президента
Румен Радев припомня, че:
-
Конституцията изисква държавните имоти да се управляват в интерес на гражданите и обществото;
-
Министерският съвет е длъжен да организира стопанисването на държавното имущество като част от вътрешната политика.
По тази причина оттеглянето на парламента и правителството от пряко участие в решенията за имоти и обособени части от дружества с държавно участие се оценява от него като „абдикация“ от конституционно установени задължения.
Държавни имоти за лечебни заведения
С промените се позволява Министерският съвет:
-
да учредява възмездно ограничени вещни права (например право на строеж, право на ползване) върху имоти – публична и частна държавна собственост;
-
в полза на държавни лечебни заведения;
-
без търг и без конкурс.
Президентът твърди, че:
-
това противоречи на общия режим по Закона за държавната собственост;
-
създава възможност търговски дружества (болници) да придобиват права върху публична държавна собственост без състезателна процедура и без достатъчна публичност;
-
не е ясно дали тези права ще се използват само за медицинска дейност или може да се прикриват други търговски интереси.
По тази причина Радев счита, че текстовете не са съобразени с принципа на правовата държава и могат да нарушат конституционните гаранции за защита на държавната собственост и свободната конкуренция.
Ускорени процедури за „стратегически“ проекти
С измененията в:
-
Закона за насърчаване на инвестициите;
-
Закона за опазване на околната среда;
се въвеждат:
-
съкратени срокове за произнасяне на администрацията;
-
мълчаливо съгласие (ако органът не се произнесе навреме, смята се, че е „за“);
-
ограничаване на съдебния контрол до една инстанция за определени дела;
-
по-широко определение за „обект със стратегическа важност“.
Радев подчертава, че принципно подкрепя ускорените процедури за важни обществени проекти, но само ако:
-
има ясни, обективни критерии;
-
се спазват изискванията за предвидимост, прозрачност и оправданост;
-
не се ограничава необосновано правото на гражданите на съдебна защита.
Той критикува, че:
-
списъкът с обекти е твърде разнороден;
-
се заменя съюзът „и“ с „или“, което разширява обхвата на проектите, които получават „специален режим“;
-
не е ясно за кои точно актове и производства ще важат по-кратките срокове и мълчаливото съгласие.
Опасения за ограничен съдебен контрол
Особено критично президентът оценява:
-
ограничаването на съдебния контрол само до една инстанция при спорове за обекти с национално значение или със стратегическа важност.
По думите му:
-
бързината не може да бъде за сметка на законността;
-
гражданите и организациите трябва да имат реална възможност да оспорват решения, които засягат околната среда и публичния интерес.
Допълнително, с разширеното определение за „обект със стратегическа важност“ Народното събрание ще може:
-
за всеки конкретен случай да обявява даден обект за „стратегически“;
-
така автоматично да задейства ускорени процедури и ограничен съдебен контрол.
Според Радев това на практика позволява на парламента да навлиза едновременно в полето на изпълнителната и съдебната власт, което противоречи на принципа за разделение на властите.
Той предупреждава, че така ускорените процедури могат да бъдат използвани не за реални приоритетни проекти, а за заобикаляне на установените правила в полза на конкретни интереси.
