Почит към един от най-обичаните българи
Днес се навършват 109 години от рождението на дядо Добри – човекът, когото българите нарекоха „светецът от Байлово“. Паметта му отбелязват най-близките му и общественици, които продължават инициативата за изграждане на негов паметник.
Дядо Добри – човекът, който даряваше всичко
Години наред дядо Добри стоеше пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ със скъсани дрехи, свещ и пластмасова чашка.
Събраните средства не задържаше – даряваше ги за ремонти и строеж на църкви в цялата страна.
Само за „Александър Невски“ дари 35 700 лева.
„Той не проповядваше с думи, а с пример“, споделя епископ Тихон в книгата „Дядо Добри – Светецът от Байлово“.
Скромен живот и необикновена сила на духа
Епископ Тихон описва жилището на дядо Добри в Байлово – бедна къщичка, чешма със студена вода и козяк върху земята вместо легло.
Когато му предложили легло, той отказал: „Аз легло не ща“.
Дори след нападение от крадци, които му взели парите, дядо Добри не изрекъл лоша дума. Заради него в „Александър Невски“ били поставени камери.
Дядо Добри и децата – истинският образ на добротата
Старецът строго спазвал постите и редовно се причестявал.
Децата естествено се привличали към него — има известна снимка, на която той целува ръката на малко момченце, подало му левче.
Дядо Добри имал и необичаен усет за хората – по поведението и походката познавал кой е искрен и кой се преструва.
Следата, която дядо Добри остави
И днес, повече от век след рождението му, името на дядо Добри продължава да вдъхновява.
Сдружение „Азбукари“ и Инициативният комитет продължават каузата за издигане на негов паметник.
„Каквото дядо Добри е направил, е направил. От нас зависи дали ще продължим делото му“, казва епископ Тихон.